Болнични стопили над 336 млн. лв. от хазната

Обезщетенията били изплатени на 650 396 нашенци за 10 946 469 дни, което означава, че средно всеки е боледувал по 17 дни и е получавал по 30 лв. на ден. Сумата за тези, които са боледували поне 17 дни, набъбва до малко над 500 лв. Болничните се равняват на 80% от дохода, на който се осигуряват служителите. При месечна заплатата над максималния осигурителен доход, който е 2600 лв., лицето, което не може да изпълнява задълженията си, има право на 80% от максималния осигурителен доход. Това означава, че българските служители не могат да вземат обезщетение по-високо от 2080 лв. на месец

При заплата от 4000 лв. например, ако служителят боледува месец, стандартът му на живот драстично ще спадне. Бюджетът му ще се стесни с 1920 лв.

Най-болни според статистиката се оказват жителите на икономически добре развитите региони. Първенци по болнични са София, Пловдив и Варна. Това се дължи на факта, че именно там броят на осигурените лица е най-голям. Същевременно хората в регионите с голяма безработица не си позволяват да отсъстват от работа заради болест. Малък е броят на изплатените обезщетения във Видин, Силистра и Добрич. Същевременно жените боледуват по-често от мъжете.

Дните, в които нежният пол не е бил в състояние да изпълнява служените си задължения, са с почти 2 млн. повече, а изплатената сума с 39 млн. лв. повече.

Междувременно краят на 2017 г. беляза рекорден брой болнични, изплатени от НОИ и работодателите – над половин милиард лева. През 2010 г., когато бизнесът започна да изплаща първите три дни от болничния, сумата е била далеч по-малка. Дългите боледувания са стрували на държавата около 288 млн. лв. С тази мярка се целеше намаляване на разходите на осигурителния институт. Тя даде резултат, но за кратко. От 2013 г. насам разходите само растат. Миналата година правителството е заделило със 72% повече държавни средства спрямо 2009 г. когато всичко се поемаше от осигурителния институт.