В Швейцария построиха жилищен комплекс за хиперчувствителни

Ако търсите алтернатива на живота, преливащ от изкуствени аромати, излъчване от мобилни телефони, флуоресцентни крушки и други форми на вредно замърсяване, то е време да се замислите дали да не се преместите да живеете в Швейцария.

Това е мястото, където е изграден първият жилищен комплекс в Европа, изцяло без химикали. Новото апартаментно селище се намира в покрайнините на Цюрих. То е внимателно проектирано, за да предотврати използването на химикали и замърсяване. Така всички хора с висока чувствителност ще могат да живеят спокойно.

"Страдам от дете", казва Кристиан Шифърле, 59-годишният мъж, който стои зад проекта. "Това наистина ще се промени живота ми в правилната посока."

Израснал и работил в мебелната фабрика на родителите си, която била пълна с химикали, Шифърле разбрал от рана детска възраст какво е да имаш тежки здравословни проблеми свързани с химичното и електромагнитно замърсяване. В началото на съзнателния си живот избягал в швейцарските Алпи в опит да си върне част от качеството на живот. До това се стигнало заради екстремния дискомфорт, причинен от излагането на вредни химикали в продължение на дълги години.

"Замърсяването прави хората слаби (но не на килограми), тревожни, развива проблеми с дихателната система и води до виене на свят", добавя той.

Властите в Цюрих предоставят безплатно терен за жилищните сгради. Комплексът ще струва 6,1 милиона швейцарски франка и ще позволи на много хора с прекалена чувствителност към химикали и вредни лъчения да живеят по-нормален живот без изолация.

"Искахме да помогнем на тези хора да имат спокоен дом, където се надяваме да боледуват по-малко", заявява говорителката на проекта.

"Избягването на замърсителите на околната среда е наистина единственото нещо, което помага на повечето от тези пациенти", казва интернистът Джон ван Лимбург. "Те трябва да намерят подслон някъде, където няма антени, излъчващи радиация от мобилни телефони, което става все по-трудно."

Но в новия комплекс тази радиация не е проблем, защото сградата има стоманобетонна конструкция, осигуряваща защитна бариера срещу всички трансмисии от близките комуникационните кули.