Важно е да се готви, храната сплотява!

Бояна и Борис са двама кулинарни блогъри, любители на хубавата храна и вдъхновяващи околните чрез блога Foodies'. С тях ни запознаха от сайта FitWell.bg, като решихме да ви представим интересния и "здравословен" разговор между двамата и колегата ни Кирил Русев.

Преди това – ето как самият Борис описва себе си и "фуудитата" (от англ. food – храна) като цяло: Фуудитата са хора, които обичат храната. Те се интересуват от нея, искат да знаят как се произвежда тя, каква е науката за нея, защо я готвим по начина, по който го правим, защо има определен вкус.

Фуудито е нещо повече от гурме. Гурмето обича да яде хубава храна, докато фуудито се интересува от абсолютно всичко, свързано с храната и е ангажирано с целия процес на нейното производство.

А вие как станахте фуудита?

Борис: Постепенно. Завършил съм в САЩ, където храната в университетския стол се оказа истинско изпитание и реших, че трябва да започна да си готвя. В началото си приготвях полуфабрикати, а сега сме на етап, в който сами си правим почти всичко, включително и хляба.

Постепенно открихме, че 5-звездна храна не се сервира само в ресторант от съответната категория, а може да се приготви у дома и това съвсем не е сложно. Опитваме се да го покажем и на хората в блога си и да събудим интереса им да си сготвят нещо по-интересно.

Защо е важно да се готви?

Борис: Важно е, защото е хубаво да знаеш какво ядеш. Да знаеш, че това, което си слагаш в устата и ти дава енергия, е качествено. Това е същото, като да си заредиш колата с хубав бензин. Човек готви, откакто е открил огъня и в резултат на това е еволюирал. Това не е ядрена физика, а е естествен процес, също като яденето. Щом аз мога да готвя, значи всеки може да го прави...

Бояна: Важното е да не се притесняваш от нищо. Харесваш си една рецепта и я изпробваш. Може да се окаже, че рецептата е грешна, но какво толкова? Следващия път ще я направиш като хората. Причината много от нас да не могат да готвят е, че не се опитват. Ние колко буламачи сме си изяли...

Едно време сме се учили да готвим от майките и бабите си, докато сега черпим информация от най-различни източници, до които те са нямали достъп. Може ли да се каже, че днес родителите ни могат да научат нещо от нас?

Борис: Сещам се за семейния обяд на Сирни заговезни, когато направих бриош. Половината хляб изчезна за секунди, а майка ми и баба ми за първи път ми довериха направата на тазгодишните великденски козунаци. Говорим за хора с традиции в правенето на козунаци! Лека-полека се опитваме да подемем традициите и нерядко ние сме тези, които готвят на празници.

А има ли нещо, което не присъства в модерните готварски книги и интернет, но можем да научим от мама и баба?

Борис: Има стари традиционни рецепти, които не могат да бъдат прочетени никъде. Майка ми е събирала такива в продължение на 30 години. Аз събирам от 6. Моята колекция е нищо в сравнение с нейната. Има кулинарна история, която се пази от всички, живели по-отдавна, не само от нашите баби и дядовци. От миналото може да се научи много, както и от бъдещето. Бояна, като химик, може да каже за молекулярното готвене и за месото от стволови клетки.

Бояна: Науката има своите недостатъци. Изкуственото месо за момента излиза изключително скъпо и няма същите вкусови и хранителни качества като истинското. Освен това, често се стига до абсурди, като например разработването на пилета с около 40% по-големи гърди, които са толкова тежки, че не могат да ходят. Правени са опити и за селектирането на птици без перушина, които да не се налага да бъдат скубани. Те обаче толкова се разболявали и измирали, че трябвало да се отглеждат на климатици.

Вярвате ли в диетите?

Бояна: Човек трябва да яде от всичко в някакви ограничени количества. Не вярвам на никого, който ми казва, че месото ме трови, или че трябва да се храня според кръвната си група.

Борис: Смятам, че на човек всяко нещо му се яде с причина. И че трябва да се храним с истинска, качествена храна...

Много хора казват, че не могат да си позволят да се хранят качествено...

Борис: Аз работя и плащам кредит, Бояна е студент. Това означава, че сме далеч под средното ниво на доходи. Но аз ще предпочета да карам по-лоша кола и да не излизам по дискотеки, отколкото да икономисвам от храна. Освен това, когато ядеш добре, вече не те влече всичкият джънк, който виждаш по витрините.

Бояна: Последно сме боледували преди повече от година. Тоест, не даваме пари за лекарства. Какво, като понякога нямам възможност да си купя билетче и ходя пеша – полезно е.

Борис: Да, броим стотинките в края на месеца, но трябва да има за какво да сме усмихнати. Затова нямаме скрупули по отношение на яденето. Всичко е на масата. Затова е важно да се готви. Човек не е злояд, когато си приготвя храната сам. Затова е важно децата от малки да са в кухнята. Не да станат готвачи, просто да са запознати с това, което ядат. Така един ден ще знаят какъв "бензин" да си слагат в "колата".

Не е важно какъв телефон имаш и дали носиш обувки за 300 или за 50 лв. Важното е да ти стоят добре на крака и да са ти удобни. По-добре така, отколкото да си купуваш сандвичи за по левче и да не знаеш точно какво си изял.

Феновете на хубавата храна изглеждат по различен начин, говорят си с теб по различен начин, настроени са приятелски. Храната сплотява. Започнат ли да ядат, хората забравят всичко останало и стават приятели.

Още по темата "храна" във FitWell.bg:

Биология на глада

Как да бъдеш Железният човек?

Пристрастени към храната