Варицела или скарлатина:Как родителите да разпознаят инфекцията

От няколко седмици родители и лекари сигнализират за доста голям брой случаи на скарлатина и варицела. В кабинетите на личните лекари се забелязва сериозен поток от болни деца.  Според джипитата има от всичко по много - грип, скарлатина, варицела, даже и малко ковид. 
От Министерството на здравеопазването потвърждават – от миналата година досега заболяваемостта е нараснала около ... 40 пъти! Обърнахме се към д-р Севинч Бурукова – лекар в Неонатологията на МБАЛ ВИТА, с молба да обясни на родителите как да различават симптомите на позабравените през последните години скарлатина и варицела.

Д-р Бурукова, какви са причинителите на варицелата и скарлатината?

Варицелата е остро инфекциозно заболяване,  което засяга предимно деца от 3 до 9 годишна възраст, но може да зарази и представители на всички възрастови групи.  Причинява се от варицела-зостер вирус.

Заразният период започва 1-2 дни преди появата на обрива и завършва, когато всички кожни лезии се покрият с корички.

Инкубационният период е  около 21 дни, средно от 12 до 14 дена.

Скарлатината  е остро инфекциозно заболяване, което, за разлика от варицелата, има бактериален причинител - бета-хемолитичен стрептокок от група А.

Среща се предимно в детска възраст – от 1 до 9 години и обикновено се среща през зимния период.  Източник за заразата са болните и заразоносителите.

Инкубационният период е от 1 до 10 дни.

И двете зарази се предават предимно по въздушно-капков път, но може да се заразите и по контактно-битов начин.

Има ли разлика при началните симптоми на двете заболявания?

Началото на варицелата е внезапно. Появява се обрив най-често по корема, лицето, окосмената част на главата, обхваща крайниците, гърба, при по-тежките случаи може да се наблюдава по лигавиците на устата, езика и небцето.

Обривът е силно сърбящ, с малки изпълнени с течност мехурчета, протичащ на тласъци. Съпътстващи симптоми са отпадналост, загуба на апетит, раздразнителност и температура до 38-39°С.

При скарлатината заболяването настъпва  също бързо, но с рязко покачване на температурата, болки в гърлото, затруднено преглъщане,  неразположение, може да се наблюдава гадене и повръщане, главоболие. 

Гърлото е силно зачервено, сливиците  са подути, болезнени, с наличие на гнойна ангина. Налице са уголемени и болезнени шийни лимфни възли. В началото езикът е белезникав, а след това е зачервен и набъбнал, с малки подутини (малинов език). Бузите и челото на болното дете са аленочервени. Има изразена бледост между носа и горната устна, както и на брадичката.

Обривът е червен и обхваща цялото тяло, но е най-интензивен в областта на шията, долната част на корема и вътрешната повърхност на бедрата.  Кожата се усеща суха и грапава.

Общото състояние на пациента е отпаднало. Може да се наблюдава запушване на носа, конюнктивит, учестена сърдечна дейност.

Според тежестта на протичане скарлатината има лека, средно тежка и тежка форма. При леката форма обривът е оскъден, понякога може и да липсва, със субфебрилитет. При тежката форма се наблюдава силна интоксикация, обилен обрив и много висока температура.

Какво е лечението? Как да постъпим като родители, задължително ли е при тези заболявания веднага да идем на лекар?

При варицелата лечението изцяло протича в домашни условия и е симптоматично – т.е. цели се облекчаване на сърбежа (ментолов спирт, пудра) и понижаване на температурата (антипиретици).  До образуване на крусти мокренето не е препоръчително. Желателно е  спазването на висока хигиена, често проветряване и използването на леки, памучни дрехи.

Варицелата е вирусно заболяване, поради което антибиотик не се дава. Ако обаче лезиите се зачервят, станат болезнени, поради силно почесване или неправилно третиране, възможно е наслагването на бактериална инфекция и изписването на антибиотик. Но това става след задължителна консултация с лекар.

При скарлатината обаче нещата са различни. Диагнозата на скарлатината се поставя задължително от лекар, на базата на клиничната картина, микробиологичен тест,  лабораторни изследвания и данни за контакт с болен от скарлатина.

Трябва да се обърне внимание и на възможните усложнения при скарлатината, които се разделят на ранни и късни. Ранните усложения могат да настъпят през първата седмица от  заболяването – среден отит, мастеоидит, синуит, лимфаденит, ретрофарингеален абсцес. Късните усложнения се срещат обикновено след третата седмица от заболяването: гломерулонефрит, ставен ревматизъм и миокардит.

Скарлатината е бактериална инфекция, поради което тя се лекува с антибиотик в продължение на 7 до 10 дни.  Терапията трябва да започне възможно най-рано, като към антибиотичното лечение се добавят и симптоматични средства (антипиретици и витамини).

Създава ли се специфичен имунитет след преболедуване и какъв е рискът от повторно заразяване?

При двете заболявания има разлика в това отношение. При варицелата, след като премине болестта, няма опасност от повторно заразяване до края на живота ви. За разлика от нея, обаче, при скарлатината не се придобива имунитет, може и три пъти да я преболедувате.

Трябва ли при този бум на няколко сериозни зарази в момента да спираме децата от посещение в учебните заведения, когато нямат симптоми или контакт със заразоносител?

Не, не мисля. Според мен бумът на заболяванията е естествен отговор на доста дълго продължилата изолация в резултат на ковид ограниченията. Малко по малко децата ще се сблъскват с вирусите и бактериите и по органичен начин ще изградят имунитет, който по-нататък ще бъде техният естествен съюзник срещу заразите. Затова и всяка паника от страна на родители и учители е излишна. Разбира се, ако децата имат симптоми или контакт със заразени хора, карантината е задължителна и трябва да се спазва, за да се ограничи разпространението. Ние, педиатрите, сме на разположение при всеки притеснителен за родителите симптом и винаги ще откликнем с преглед и адекватна консултация.