Конституционният съд се произнесе, че всъщност са важни потребностите на пациентите, а не самото оказване на болнична помощ и някой да печели от НЗОК, някой да си направи болница и да черпи публичен ресурс. Важно е дали хората в дадено населено място имат потребност от създаването или развитието на едно лечебно заведение. Това заяви по БНР зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков по повод отказа на КС да отмени текстовете от Закона за лечебните заведения, свързани с националната здравна карта.
"Досега кой където поискаше и когато поискаше - създаваше лечебно заведение и касата бе длъжна да го финансира, а това изроди системата на здравеопазването през последните години", обобщи Шарков.
Според него да има повече от 350 заведения за болнична помощ у нас едва ли е най-доброто при данните за текучеството на лекари. И ако това твърдение е вярно как тогава се създават лечебни заведения при недостиг на лекари, попита риторично той.
Зам.-министърът отбеляза още, че едва ли мястото на лечебното заведение е по-важно от това кой работи в него, защото сме свикнали да има лечебно заведение на ъгъла на улицата, но за сериозна медицинска помощ търсим университетските болници.
"Засега няма примери за трансформиране на клиники и пренасочване на тяхната дейност, но сме дали възможност чрез НЗОК да се финансират три клинични пътеки за продължително лечение", каза Шарков. По думите му огромна част от лечебните заведения са разкрили подобни структури за продължаващо лечение, каквито досега не са били създавани, защото не са финансирани.
Като ресорен зам.-министър по Спешната медицинска помощ той коментира и скандала с корупцията при спешните лекари, които доставят пациенти на частните болници.
"Има въведено правило екипите на Спешна помощ да транспортират пациента до най-близкото компетентно лечебно заведение според профила на заболяването му. Нарушенията в тази посока не са чести. Проследяваме ежеседмична справка за изпълнените адреси – за местоположението на повикването и къде е хоспитализиран пациентът", увери д-р Шарков по повод изнесената информация за хоспитализиране на пациенти в спешно състояние в по-отдалечени клиники и съмненията за договорки между екипите на спешна помощ и съответните болници.
"Порочна практика, въведена от фармацевтичния бизнес, чрез която той печели". Така зам.-министърът нарече оповестената информация за рекламни практики на определени медикаменти и медицински изделия, които носят на препоръчващите ги лекари определени бонуси. "Това е общо усилие, с което трябва всички заедно да се справим, защото вреди на лекарския имидж и не помага съсловието да има добро име в обществото", обясни той.
Според него в тази посока са и усилията на фармацевтичния бизнес да изсветлява дейността си чрез разпоредбите в Етичния фармацевтичен кодекс. "Министерството на здравеопазването може да контролира подобно нещо чрез контролните органи на НЗОК и министерството, но при наличие на сигнали действат другите служби, наказателните мерки вземат други институции", отбеляза Шарков.
Като акцент в промяната на правилника за работа на Фонда за лечение на деца зам.-министърът открои сроковете и информационната система, в която родителите да могат да проследяват движението на преписката на своето дете, вместо да звънят по телефона и да търсят информация.