Защо ме сърби?

Ако искахме да дадем един елементарен отговор на този въпрос, щяхме да се отървем с нещо от сорта на "Защото по ръката ви пълзи паяк", "Защото сте алергични към ягоди" или пък "Защото сте невротични". Да, обаче това са напълно несериозни отговори на един доста сериозен въпрос, а на всичкото отгоре те може и да не отговарят на истината.

Според много еволюционни биолози сърбежът е изключително важен механизъм, възникнал в качеството си на детектор за потенциално опасни гадинки и стимул за отърваването от тях. Факт е, че той има склонност да генерира доста фалшиви тревоги, но пък определено си е оправдавал съществуването в случаите, когато ни е помагал инстинктивно да се отървем от някоя муха цеце, от отровен паяк или пък от кърлеж, бълха, дървеница и т.н.

Обяснението за това как работи сърбежът обаче е малко по-сложно. До сравнително скоро се смяташе, че сърбежът е вид лека болка и в този смисъл изразът "Хем го боли, хем го сърби!" се считаше за крайно тафтологична конструкция. Научни изследвани от последните 10-тина години обаче категорично установиха наличието на т.нар. прурицептори - специфични нервни окончания с чувствителност към сърбеж. Те са подвид на ноцицепторите (сензорите за болка, грубо казано), специализиран в отчитането на особено слаби стимули. В този смисъл и реакцията към тях е различна - докато болката ни кара да се отдръпваме, сърбежът ни кара да се чешем.

Ако сте особено заинтригувани от абсолютно всичко, което науката знае по въпроса са сърбежа, бихте могли да се зачетете в подробния и написан на почти достъпен английски език обзор, публикуван от дерматолога Ралф Паус и колектив. Но ако интересът ви е просто повърхностен, сигурно ще се задоволите и със следните няколко извадки от документа:

Сърбежът е въпрос на мнение. Тоест, случва се само в главата ви, също както всички останали сетива. Поне до известна степен. Така, например, съществуват много случаи на сърбеж, породен от чисто неврологични и психиатрични причини.

Но дори и когато ни сърби по стандартния начин - заради наличието на някакъв дразнител върху кожата - този дразнител стимулира изпращането на неврална информация в мозъка, което ни кара да се почешем по кожата,... което изпраща нова неврална информация в мозъка,... което погасява първоначалния стимул.

Сърбежът може да бъде доминиран от болката. Когато се чешем, ние си причиняваме леко болезнено усещане, което преустановява сърбежа. И въпреки че сърбежът и болката са отделни сетива, те споделят много общи пътища и механизми. С тази разлика, че болката е с по-висок приоритет. Иначе казано, невъзможно е хем да ни боли, хем да ни сърби, защото болката винаги е с предимство.

Сърбежът има много причинители. Счита се, че сърбежът се провокира от освобождаването на хистамин, но със същия успех това може да се случи и с помощта на поне 15 други химикала. Тоест, можем да си представим сърбежа като един звънец, на който могат да позвънят голям брой дразнители. За съжаление, неговият звън не ни подсказва по никакъв начин кой от всичките възможни дразнители е решил да ни навести.

Болкоуспокояващите могат да влошат сърбежа. Логично е да си представим, че един аналгетик би притъпил всички усещания, в това число и сърбежа, но всъщност често се случва точно обратното. Ако си припомните какво казахме два абзаца по-нагоре, ще разберете, че лишим ли се от възможността да изпитваме болка, отваряме широко вратите пред сърбежа, който по принцип по-маловажният от двамата гости.

Положителната страна на този феномен е, че причиняването на каквато и да е лека болка може да ни "почеше". Капсаицинът (онова, което кара чушките да лютят), например, се използва за третирането на определени видове хроничен сърбеж.

Обаче... до настоящия момент науката не е успяла да открие онзи център в мозъка, който отговаря за сърбежа. Има вероятност такъв да не съществува, което може да е проблем за хората, които изпитват хроничен сърбеж на нервна или психична почва.

Фактът, че сърбежът може да бъде потиснат от други усещания (освен болката, студът и горещината също имат ефект) хвърля лъч на надежда в тази посока, но засега механизмите зад тези феномени не са изучени особено добре. Затова единственият универсален и доказано работен начин за чесане до момента си остава... чесането.