Защо спим?

Защо спим? Мненията по този въпрос най-общо казано се делят на две. Част от учените вярват, че мозъците ни използват времето за сън, за да премахнат маловажните връзки между невроните – процес, защитаващ ги от претоварване. Според други обаче, сънят е необходим за преработка и пренос на пресните спомени от деня в дълготрайната памет.

За да внесат повече яснота по въпроса, група от изследователи от университета Станфорд провели изследвания с ларвите на рибата-зебра – популярен домашен любимец, пише softpedia.

Ларвите на този вид рибки са активни през деня и спят през нощта, подобно на хората. Тяхното голямо предимство като обект на проучване обаче е свързано с факта, че телата им са прозрачни. Така учените могат директно да следят случващото се в мозъците им по време на сън.

За целта невроните на ларвите били оцветени със специална боя, така че синапсите (връзките между тях) да изглеждат зелени, когато са активни, и черни, когато са изключени.

При направените наблюдения невролозите установили, че по време на сън, дейността на синапсите намалява, тъй като всички ненужни връзки, формиращи спомени, биват изключени. Този модел е различен от модела на потвърждаване на спомените, казват те.

Изследователите стигнали до заключението, че сънят е активен процес, който намалява активността на мозъка, като по този начин му позволява да се възстанови от изпълнения с преживявания ден. Такa мозъкът може да продължи да асимилира и съхранява нова информация в будно състояние.

Откритието обаче не поставя край на дебата за целта на съня, тъй като се оказва, че не всички невронни връзки биват засегнати по време на сън по един и същ начин. Това навежда на мисълта, че механизмът на съня допринася много и за процесите на учене.

В крайна сметка, както казва германският невролог Ян Борн, двете хипотези за нуждата от съня може би са взаимодопълващи се.