И българските психолози си имат празник

На 4 април българските психолози празнуват своя официален празник. Датата се отбелязва от 1995 година, но макар и от регламентирането на честването да е изминало сравнително кратко време, то вече се радва на широка популярност и легитимност.

Психологията е научна дисциплина, която изучава ролята на умствените процеси при формирането на индивидуалното и обществено поведение. Името ψυχολογία идва от древногръцки и е съставено от думите ψυχή - душа и λόγος - наука, знание.

Психологията е наука за човешката душа или същност. Основните обекти, които изследва тази наука, са познавателните способности, вниманието, възприятията, емоциите, мотивацията на човека, както и механизмите на функциониране на главния мозък, психологията на личността, междуличностните отношения и поведението.

Макар и да е възникнала като наука, едва през XIX век, корените на психологията се откриват дълбоко в зората на човешката история. Още преди повече от 10 000 години се зараждат първите учения за човешката душа, разглеждащи я като самостоятелен субект, независим от тялото и способен при определени обстоятелства да ръководи всички живи и неживи предмети в заобикалящата среда.

Това учение е познато като анимизъм (от латински anima - душа) и давало на предците ни обяснения на загадъчни състояния като съня и смъртта. Според него душите били всемогъщи, владеели Вселената и можели да решат кога да напуснат за кратко (сън) или завинаги (смърт) определено тяло.

С развитието на цивилизацията и човешкото общество се усложнявали и разбиранията за същността на душата. Макар и във всички антични религии да е отделено сериозно внимание на проблемите на нематериалния дух и причините за човешкото поведение, древните гърци отишли най-далеч в разработването на теории в това направление.

С тази тема се занимават великите философи на Елада, като всеки от тях доразвива вече съществуваща или създава изцяло нова система за възприемане на душата. Така се появяват или видоизменят фундаментални понятия като "атом”, "разум”, "воля” и "мотивация”.

Средновековието със замах унищожило (или поне докарало до вегетативно състояние) всички търсещи отговори извън християнските догми науки, в това число и психологията. Корените на учението за човешката психика обаче били достатъчно стабилни, за да устоят повече от хилядолетие. По време на западноевропейския Ренесанс бил използван за първи път и самият термин "психология”.

"Дебютната” му документирана употреба е дело на хърватина Марко Марулич, а през 1590 година думата е използвана и от германския философ Рудолф Гьокел. Понятието "психология” обаче не добива популярност до тридесетте години на XVII век, когато друг немски философ, Кристиян Волф, не го прави основна част от заглавието на произведението си "Psyhologia empirica and Psyhologia rationalis”.

Първото значимо течение в психологията е механическото, което възниква именно през XVII век и обяснява всички естествени процеси на механическо равнище, представяйки ги като подвластни на законите на точните науки. През следващото столетие механическото учение е заменено от емпиризма, чийто основател и най-известен представител Джон Лок смята, че при раждането човешкото съзнание е tabula rasa ("чиста дъска” от латински), върху която през живота се записват различни неща в зависимост от социалната среда, вътрешните наклонности на индивида и стечението на обстоятелствата.

Въпреки съществуването на тези учения обаче, такава, каквато я познаваме ние, психологията възниква през втората половина на XIX век. През 1879 година един от основоположниците на експерименталната психология Вилхелм Вунд създава първата в света психологична лаборатория в Университета в Лайпциг. Първата лаборатория в България пък се появява през 1904 година в Софийския университет "Св. Климент Охридски” и е дело на двама ученици на Вунд.

През 1880 година е издаден един от основополагащите трудове на съвременната психология – "Принципи на психологията” от Уилям Джеймс, в който са формулирани едни от основните и до днес въпроси, на които се опитва да даде отговор тази наука. През XIX век голям тласък в развитието на младата дисциплина дават изследванията на германеца Херман Ебингхаус и руският физиолог Иван Павлов.

Най-популярното име и ученият с най-голям принос към психологията в този период обаче безспорно е австрийският философ Зигмунд Фройд, създал метода психоанализа. Теориите на Фройд стават известни не само заради новаторството и проникновеността си, а защото той слага на "тезгяха” и една тема, която до този момент е табу – влиянието на сексуалността и въздържанието върху поведението на човека.

В началото на ХХ-ти век най-модерното течение в психологията е т.нар. "бихевиоризъм”. Става въпрос за учение, което поставя в основата на човешкото поведение животинското му начало. Бихевиористите възприемат психологията като наука за поведението и поведенческите актове и отхвърлят необходимостта да се изучава ума и неговите идеи като вярвания, желания и цели.

През първата половина и средата на ХХ век внушително количество последователи събират течения като гещалтпсихологията и хуманистичната психология.  С течение на времето се избистря и предметът, който изучава психологията – съзнанието, поведението и социалното поведение. В момента тази наука е навлязла на практика във всички сфери на човешкия живот.

Основните дялове на съвременната психология са десетки: биологична, възрастова, генетическа, диференциална, зоопсихология, когнитивна, психология на личността, психопатология, социална, сравнителна, патопсихология, военна, медицинска, инженерна, клинична, консултативна, педагогическа, психология на дейността, икономическа, психодиагностика, спортна, трудова, юридическа психология и др.

При работата си психолозите използват множество методи, за да изследват по-детайлно човешката психика. Ето и основните от тях: наблюдение, беседа, контролирани експерименти, дългосрочно изучаване, неврологични методи, психологически тестове, интервюта, анкети, компютърно моделиране...

Тъй като е млада наука, а и заради вродената склонност на човек да запазва вътрешното си аз настрани от вниманието на околните и да се опитва да реши сам проблемите, свързани с него, психологията все още е възприемана с известна доза скептицизъм сред голяма част от хората. Положителното й влияние върху разбирането на най-дълбоко вкоренените проблеми, стимули и спирачки на човешкото съзнание обаче са безспорни.

Така или иначе пожелаваме на всички български психолози честит празник! Защото сме убедени, че в определени моменти не само тялото, а и душата има нужда от малко помощ, за да се почувства отново добре и колкото повече знаем за нея, толкова по-хармонично ще си съжителстваме. Бихме искали да продължим материала, но в последните редове от него започна все по-осезаемо да лъха на шизофрения, така че по-добре да спрем дотук...