Касата ще плати 1,8 млрд. лв. за здравноосигурителни плащания пред 2016 г.

Националната здравнoосигурителна каса (НЗОК) представи за обществено обсъждане проект за служебен рамков договор за медицинските дейности през 2016 г. Проектът предвижда основен пакет дейности, покривани от касата. До служебния рамков договор се стигна, след като Българският лекарски съюз (БЛС) отказа да подпише официалния годишен рамков договор.

От първи април Здравната каса ще закупува медицинска помощ. Ще има един основен пакет, за покриване на който са предвидени здравноосигурителни плащания за медицински дейности на стойност над 1,79 млрд. лв., предаде БНР.

С промените, чийто срок на обсъждане е 14 дни, парите за извънболнично лечение се орязват с 4 млн. лв. в сравнение с исканата сума от БЛС. В проекта се запазват по-голяма част от договореностите, постигнати със съсловната организация, като: средства за болнична помощ, по-голям брой направления за специалисти и изследвания, повече профилактични прегледи за децата до 18 години.

В проекта се въвеждат и новите дейности като долекуване и продължително лечение, както и лечение на онкологично болните с модерна апаратура. Пакетът включва и дейности по клинични процедури с продължителност до 24 часа, които се предоставят на пациентите в рамките на техния болничен престой.

Здравноосигурените лица ще се идентифицират електронно чрез уникален идентификационен номер с пръстов отпечатък. Номерът е генериран като код въз основата на сканиране на произволни точки от пръст на ръка. Кодът се генерира от четец, върху който лицето поставя пръста си. При домашните посещения и консултации от разстояние тази идентификация не се налага, но е задължителна при болнично лечение, амбулаторна процедура, отпускане от болничната аптека на лекарствени продукти за злокачествени заболявания. Кодът се предвижда да се използва и при посещенията при личните лекари.

В случаите, когато лицата постъпват в лечебно заведение в спешно състояние, се въвежда ЕГН или номер от регистъра на НАП в регистрационната система. Този подход ще се прилага и при оказване на медицинска помощ на малолетно лице или лице, поставено под запрещение. За новородените до получаване на уникален идентификатор се вписва номерът на амбулаторния лист на новороденото. Когато лицето не може да бъде регистрирано поради медицински или технически причини, се изписва номерът на българския му личен документ.

Междувременно днес на заседание на парламентарната здравна комисия депутатите ще изслушат председателя на Надзорния съвет и управителя на касата и министъра на здравеопазването по повод рамковия договор за тази година и наредбата за определяне на основния пакет от здравни дейности.

Според председателя на комисията д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ целта на днешното изслушване е да се даде максимална гласност на съдържанието на нормативните решения, които са на ход. По думите й "има законодателни решения, които налагат да се прецизират наредби и норми по влезли вече в решения, но не намерили практическа реализация".

"Решението на Конституционния съд, което отмени разделянето на пакетите и тази алинея от закона, която го регламентира. Законът не предвижда правен вакуум, а напротив – в тази ситуация се връща действието на старата разпоредба и в тази връзка министърът на здравеопазването прави нова наредба за пакета дейности, който е основен. Тази наредба е на етап обществено обсъждане. Същото касае и решението на Надзорния съвет и управителя на НЗОК да предложи решения за попълване на рамковия договор за 2016 г. с тези нормативни решения, които отсъстват от рамковия договор за 2015 г. Това се налага в следствие на събора на БЛС да не участва в подписването на рамков договор. Всичките тези спорове и разговори не касаят медицинското обслужване, което ще продължи по същите механизми, както и в 2015 г., както и в тези месеци,", посочи Дариткова.

Тя добави още, че се цели подобряване на условията, при които пациентите получават медицинска помощ и услуги, както и на условията за работа на лекарите. Според нея в никакъв случай няма да бъде компрометирана медицинската помощ за здравноосигурените лица и след 1 април 2016 г., когато ще влязат в сила новите разпоредби.

"Сериозни притестенения обаче предизвиква националната листа на чакащите, която трябва да изработи касата. Хвърлянето на усилията в една посока на Национална листа на чакащите ще отнеме сили и енергия, а от друга страна това крие своите рискове от едно национално оповестяване на диагнозите на различни пациенти. Моят въпрос днес ще бъде – как конфиденциалността по отношение на медицинското обслужване ще бъде гарантирана? Защото аз съм сигурна, че има пациенти, на които не би им се искало да фигурират в някакъв такъв документ, за да е ясно от какво и къде ще се лекуват", коментира Дариткова.

Според нея пръстовият идентификатор все още създава огромно напрежение.

"Това не е притеснение по отношение на контрола. Аз съм сигурна, че всеки лекар, който съвестно изпълнява своите задължения, държи на контрола, затова, щото недобросъвестните да бъдат спрени в техните действия. Но, ако създадем затруднения на пациентите, особено в моменти на спешност, когато по-скоро трябва да се реагира, съобразно медицинската необходимост, а не за това трябва ли или не да се отчете пациентът като такъв в касата, може да създаде редица проблеми. Аз отново ще искам днес целия анализ на необходимостта от въвеждането на именно такъв електронен идентификатор, а не на някакъв друг", подчерта шефката на здравната комисия.