Лекарите искат въвеждането на амбулаторен случай

Български лекарски съюз (БЛС) иска клиничните пътеки в болничната помощ засега да се запазят. Те смятат, че Наредба 40 трябва да се преработи, а много клинични пътеки да бъдат разделени на две, както и да се въведат нови. Това на практика е реална подготовка към преминаване към диагностично-свързани групи (ДСГ).

Това каза председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов по време на пресконференция в БТА за финансирането на системата на здравеопазването през 2012 г.

От БЛС предлагат още в рамките на шест месеца от големите болници да се събира информация за това колко и какви са случаите, постъпили за лечение, какви средства се разходват за допълнителни консулти и лечение.

Лекарите искат още и възможност за оптимизиране на условията на работа на семейните лекари по отношение на подобряване на достъпа до медицински услуги.

В края на 2010 г., след като се споразумяхме с правителството, се постигна въвеждането на прогнозни бюджети на болниците. Така, бюджетът стана гъвкав инструмент за работа в болниците.

"Имаше по-добър контрол от страна медицинския одит и значително по-обективен контрол от страна на Здравната каса", изтъкна още той.

Според него в страната са значително подобрени условията за лечение на пациентите. Дори добре управляваните болниците успяха да подобрят условията и заплащането на медицинския персонал. По същия начин се случи в доболничната помощ - с регулаторните стандарти.

Факт е, че в повечето райони на страната се разпределят гъвкаво стандартите – дали един лекар е добър и търсен от пациентите и съответно – той получава увеличени стандарти при поискване. Това говори, че когато между институциите се работи в една посока – се работи по-спокойно при гарантирани условия и по-добър достъп до пациенти, категоричен е д-р Райчинов.

Гъвкавите методики, които въведохме и през миналата година, доведе до намаляване на броя на хоспитализацията, без да се прилагат други мерки за това. Лекарите работят по-спокойно, защото знаят, че има контрол, смята още д-р Райчинов.

Бюджет 2012 има възможност – губят се около 120 млн. лв., ще търсим начин да разберем къде отиват и 90 млн. лв., които отиват към министерството. Дори и без тях обаче, има възможност за подобряване на работата, според БЛС. Те искат да знаят и за какво са отишли 340-те млн. лв., които са били препратени към Министерството на здравеопазването от НЗОК.

В специализираната медицинска помощ от БЛС предлагат въвеждането на т.нар. "амбулаторен случай" - с един талон, едно направление пациентът да има право на повторен контролен преглед при специалист в рамките на определен срок, като се заплати сумата за прегледа, а последващото лечение, в случай че е здравноосигурен, е по линия на Националната здравноосигурителна каса.

Това е възможност за пациенти, които не искат да чакат при личния лекар. "При болничната помощ, тъй като в момента няма такъв работещ механизъм, ние предлагаме да се запазят клиничните пътеки, като поискахме преработване на Наредба 40 и да се въведат нови пътеки и да се оптимизира тази дейност. Това е реална подготовка за диагностично-свързаните групи (ДСГ)", обясни още председателят на БЛС.

Водят се преговори с НЗОК и преговорите на експертно ниво са на напреднал етап – близо 90% от дейностите са договорени – остава бюджетът, съобщи още д-р Райчинов.

Председателят на БЛС обясни какво всъщност представляват ДСГ – това не е метод за лечение, това е средната стойност на единица на заболяване, по даден вид заболяване. Тя се умножава по броя на преминали болни по тази диагноза и коефициент на тежест на тази диагноза. И се формира една сума, която се плаща на съответното лечебно заведение. Това е чисто финансов инструмент – това не е метод за лечение – много добър и изисква поне 50% допълнителен ресурс, който обаче държавата го няма в момента, смята д-р Райчинов.

Самото лечение се провежда или по алгоритми, както са клиничните пътеки, или по правила за добра практика. Но така или иначе клиничните пътеки са изработени от национални консултанти, дружество от експерти и лекари. Той не отрече, че има пропуски и недостатъци в клиничните пътеки, но според него няма никакъв проблем тези неща да бъдат изчистени съвместно с Касата.

БЛС е категорично за въвеждане на ДСГ като метод за финансиране в здравеопазването, но при условие че това стане поетапно, както е в другите страна, каза още председателят на БЛС. Той даде пример с няколко европейски държави като Швейцария, където въвеждането на ДСГ се е случвало в продължение на 11 г., във Франция - 8 г. и сега го усъвършенстват.

Какво значи източване на Касата – попита риторично Райчинов. Кой нормален човек, в пълно здраве ще влезе в българска болница, за да могат лекарите да вземат пари – ще влезе в психиатрия, не в нормална болница, отговори на шега д-р Райчинов.

Стига с тия митове и легенди – има, на места се случва, но това намаля неимоверно, заяви още той.

Българският лекар няма нищо против доброто финансиране, стига то да е възможно и с ясни правила за работа и отговорност за това, което върши, смятат още от БЛС. "Ние продължаваме преговорите с НЗОК , където работим много добре и се надявам, че това ще продължи и пак ще повтаря – не, че искаме контрол – но той е задължителен".

Д-р Райчинов припомни и че дълговете на болниците у нас са 360 млн. лв. Това не е чак толкова огромна сума, но все пак той не пропусна да обвини държавата за тези задължения.