Лекарството не действа, ако не вярвате

Пациентите, които не вярват, че лекарството действа, няма как да премахнат болката, която изпитват. Изследователите доказват, че влиянието на болкоуспокояващите зависи от нашата нагласа.

Екип от учени от университетите в Оксфорд и Кеймбридж заедно със свои колеги от два немски университети правят това свое заключение след провеждането на нов експеримент.

Първо, учените тестват издържливостта на 22-ма доброволци на топлина. Целта е те да определят болката, която изпитват, по скалата от 0 до 100. Всеки един от тях е бил свързан с интравенозна система, така че да не знаят кога точно е под влиянието на болкоуспокояващи.

Първоначално доброволците са отбелязали средно ниво на болката 66. След това на пациентите се дава силно болкоуспокояващо, без тяхно знание - и резултатът спадна до 55.

След това учените предупредили доброволците, че са под влиянието на болкоуспокояващи. Пациентите отчитат болката до 39. Без да се променя силата на болката, учените спират болкоуспокояващо - и резултатът отново нараства на средно 64.

И така, тестовете показват, че пациентите усещат болката по един и същия начин, независимо дали са взимали някакви лекарства, или не. Но доброволците отчитат намаляване на болката, която изпитват, само когато знаят, че са под влиянието на медикаменти.

Проф. Ирина Трейси, от Оксфордския университет, заяви пред Би Би Си: "Това е феноменално, това е наистина страхотно".

Изследването е проведено върху здрави хора, които са били подложени на болка за кратък период от време. Проф. Трейси смята, че новото откритие може да окаже влияние върху хората с хронични заболявания, които нямат успех с лекарствата и са си създали вече негативна нагласа към тях.

По време на експеримента учените сканирали мозъка. Резултатите показват, че мозъкът реагира по различен начин. При очакване за положително лечение се активира предната зона на мозъка, докато негативните очаквания довеждат до повишена активност в хипокампуса.

Затова проф. Трейси смята, че "лекарите трябва да се фокусират върху съзнанието, а не върху физиологията на болния. Лекарите се нуждаят от повече време за консултации и за изследване на самото заболяване, а не отделят внимание на съзнанието ни".

Изследователите смятат, че това проучване е повод за безпокойство за клиничните изпитвания, използвани за определяне на ефективността на лекарствата. Учените са категорични: "Това е още едно доказателство, че ние получаваме това, което очакваме от живота".