Над 20% от българите имат някакъв психичен проблем, съобщи проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия, по време на 21-та конференция на Българската психиатрична асоциация.
В това число влизат и хората с депресия или тревожни разстройства, чийто брой се увеличава все повече. Проблеми от такова естество имат и алкохолиците и злоупотребяващите с психоактивни вещества, допълни Миланова.
Няма точна статистика на психичноболните в страната. А електронен списък на такъв тип пациенти едва ли ще бъде създаден скоро, заради липсата на средства, допълва БТА.
"Необходима е цялостна грижа за пациентите, и то през целия им живот", посочи Миланова.
От гилдията на лекарите твърдят, че са необходими нов тип структури - като болници за хроничноболните и защитени жилища, които да облекчат семействата на хората с проблеми.
"Грижата за пациентите трябва да бъде ангажимент на цялото общество, а не само на лекарите и близките им", смятат психиатрите.
Относно въвеждането на клинични пътеки в психиатрията проф. Миланова остана скептична. Тя посочи, че психичното здраве е грижа на държавата и изрази съмнение, че здравната каса може да финансира тази дейност.
На конференцията бе обсъдена и Националната програма за превенция на самоубийствата.
Д-р Владимир Наков от Националния център по обществено здравеопазване и анализи посочи, че тези случаи бавно, но твърдо нарастват през годините.
По данни на центъра всяка година се самоубиват по около 12 на 100 000 българи. Други три хиляди правят опит да отнемат живота си, но биват спасени.
"Противно на становището, че самоубийствата са най-много през пролетта и есента, у нас тези случаи са основно през юли и август", посочи Наков.
Той уточни, че най-много хора посягат на живота си чрез употреба на медикаменти. На второ място е обесването. Като най-емблематично място за самоубийство лекарят посочи Аспаруховия мост във Варна.