Наши учени срещу множествената склероза

Нов проект, свързан с лечението на множествената склероза, разработва Институтът по молекулярна биология (ИМБ) "Акад. Румен Цанев" към Българската академия на науките (БАН).

Проектът се отнася до усъвършенстването на един от основните методи за лечение на болестта – това с ß-интерферон, разказва доц. д-р Румяна Миронова. Макар да се счита за най-успешния опит за справяне с множествената склероза, прилагането му е свързано с различни рискове и странични ефекти за човешкия организъм.

Ето защо, професорският екип от ИМБ се заема със задачата да проучи формулата, за да стане ясно какво пречи на организма да усвои безпроблемно инжектираното му лекарство. Изследванията довеждат като извод две опции за усъвършенстване на лекарството, като учените отделят по-специално внимание на едната от тях.

Тригодишният проект е финансиран от Националния фонд "Научни изследвания" (НФНИ) към тогавашното Министерство на образованието и науката (МОН). За период на работа от 2005 до 2008 г. са инвестирани 47 хиляди лева.

Популяризирането сред научните среди е свързано с публикация в престижно научно списание – The Journal of Allergy and Clinical Immunology. Статистиката го поставя на първо място по рейтинг сред съществуващите в света 21 научни списания в областта на алергологията и на девето – сред 134 в областта на имунологията (двата сегмента на биологията много често се припокриват в изследванията си). Сред всички близо 6 хиляди научни списания в областта на биологията и медицината изданието е на приблизително стотно място.

Доц. д-р Миронова определя заболяването като "социално важно", тъй като с напредването му засегнатите хора се инвалидизират и стават нетрудоспособни.

Болестта е една от най-разпространените в XXI век, а лечението й – едно от най-скъпите. В България страдащите от множествена склероза са от порядъка на няколко хиляди – между две и пет. Всяка година лекарствата струват на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) приблизително десетки милиони лева.

Болестта се смята за автоимунна – организмът реагира срещу обвивката на нервните си клетки, разгражда я и това води до нарушаване на нервната проводимост. Все още обаче не е открито какво "провокира" целия този процес.

Основната лекарствена терапия е интерфероновата – опира се на белтъка интерферон. Тя се стреми да промени имунния отговор на организма, който кара защитните му клетки да атакуват нервните обвивки. С други думи – да се притъпи острата реакция от страна на автоантителата.

Всяко живо същество, включително човекът, произвежда в ограничени количества интерферонови молекули. Те обаче са твърде малко, за да провокират този т. нар. ефект на имуномодулация на имунния отговор. По експериментален път (първо с животни, а после и с хора) е установено, че ако на болния се даде допълнително количество от този белтък, той ще облекчи действието на "обърканите" антитела. В резултат се забавя прогресията на заболяването.

Тъй като обаче човешкото тяло генерира твърде малко молекули интерферон, той трудно може да бъде изолиран. Затова учените, разработили лекарствения метод, са открили, че могат да заставят друг, съвсем примитивен организъм, да го произведе в необходимите за лечението количества. В случая става дума за чревната бактерия ешерихия коли.

Всичко това, смята доц. д-р Миронова, е резултат от големите постижения на генното инженерство. И най-вече на откритието, че зад всеки белтък стои определена генна информация, "написана" на език, който може да бъде разпознат и от бактерията, и от човека. Тоест, обяснява тя, все едно да вземем информация от един стар компютър и да я въведем в много по-съвременен такъв – тя ще си остане същата и ще бъде разчетена.

По-късно резултатите от масово прилаганата терапия са показали, че най-ефективен е ß-интерферонът (бетаферон или бетасерон според различните фармацевтични производители). Показателите му са най-високи сред болните – факт, описан в научната литература.

Оказва се, че лечението често води до различни странични ефекти – възпалителни реакции, повишаване на телесната температура, треска. В най-общи линии става дума за грипоподобни симптоми, но са регистрирани и единични случаи на анафилаксия (остра алергична реакция с характерни множествени обриви, подуване и затруднено дишане), както и на тежка уртикария (вид кожна алергия).

Преди повече от 20 години Институтът разработва други две лекарствени формули – очни капки за вирусен конюнктивит и вирогел срещу херпес зостер. Заради липса на средства те не успяват да се реализират на фармацевтичния пазар, но при работата с тях изникват аналогични въпроси и проблеми.

Решението, върху което екипът работи, е потискането на самия деформиращ процес. Да се направи така, че да бъдат засегнати минимум молекули и по този начин да се повиши ефективността на лекарството. Реакцията белтък-захар е чисто химична и съществува възможност за нейното инхибиране (забавяне) посредством различни вещества. Някои от подходящите инхибитори са ни добре познати – например широко разпространеният аспирин, както и витамин B1.

Идеята на учените връща проблемите на лекарството още в самото производство. Някъде по пътя между отглеждането на интерфероните в биореактори и разпределянето им в различни шишенца, които да достигнат до нуждаещите се от тях пациенти, да се поработи върху изолирането на един съвсем чист белтък.

Повече от интервюто с доц. д-р Румяна Миронова може да прочете на Econ.bg.