Обществена дискусия за инкретин-базираната терапия поискаха от "Новартис"

Звеното на популярната в цял свят фармацевтична компания Novartis - "Новартис Фарма Сървизис" настоява за спешна среща на Министерството на здравеопазването (МЗ), НЗОК, национални консултанти и медицински експерти, пациентски групи и производители.

Причина за искането на компанията е старт на обществена дискусия по повод промяната в начина на изписване на лекарства за пациенти с диабет тип 2, която касае инкретин-базираната терапия, прилагана за лечение на този диабет. Промяната в изписването на лекарствата беше отразена в Позитивния лекарствен списък на България на страницата на МЗ. С обществената дискусия ще бъде намерено правилното решение за съдбата на засегнатите в момента около 13 000 пациенти, заявиха от компанията, предаде Агенция "Фокус".

Според "Новартис" инкретин-базираната терапия предлага на пациентите със захарен диабет тип 2 значими предимства. Тези лекарства са утвърдени в последните ръководства на Международната диабетна федерация, Американската диабетна асоциация и Европейската асоциация за изучаване на диабета като добавена втора линия на лечение при недостатъчен контрол на заболяването само с метформин.

След реимбурсирането на тази група медикаменти през 2009 година, инкретин-базираната терапия навлезе широко в клиничната практика, основно поради задоволството на лекари и пациенти от постигнатия контрол на заболяването без нежелани реакции. Към момента в България 3,2% от всички пациенти със захарен диабет тип 2 се лекуват с инхибитори на DPP-4 (перорална инкретин-базирана терапия). За сравнение данните за другите страни са: 4,9% в Чехия, 3,7% в Словакия, 5,9% в Унгария, 4% в Хърватия и 17,5% в Австрия.

Понастоящем 90% от пациентите в България, лекувани с тази терапия, приемат таблетки, в които основното лекарство е комбинирано с метформин. Това лечение до момента бе реимбурсирано на 50% от НЗОК и се предписваше без ограничение от общопрактикуващите лекари и специалисти.

Ограничаването на достъпа на пациентите до това съвременно лечение е безпрецедентно и непрактично, се казва в позицията на компанията. Няма други диабетни лекарства, реимбурсирани само на 50%, които да са контролирани по този начин с протоколи. Почти всички перорални медикаменти за лечение на тип 2 захарен диабет са реимбурсирани на 100%, но на практика в по-голямата част най-скъпите, основно инжекционни лекарства, се контролират чрез протоколи. Прилагането на контрол с протоколи представлява сериозно бреме както за пациенти, така и за специалисти.

Докато тази система е приложима за най-скъпите лекарства, реимбурсирани от НЗОК на 100%, управлението й за толкова голям брой пациенти би причинило безпрецедентно административно бреме. Позитивният лекарствен списък на ългария бе актуализиран на страницата на МЗ с въвеждане на това ограничение (Чл.78, пар. 2), а все още не са изготвени критерии.

Понастоящем пациенти и лекари предпочитат 50% реимбурсираните медикаменти, тъй като това им спестява тежките бюрократични процедури на системата с протоколи, независимо от доплащането. Ако всички инкретин-базирани лекарства бъдат контролирани чрез протоколи, пациентите и лекарите ще се насочат към 100% реимбурсираните лекарства. Всички терапевтични алтернативи на комбинираната инкретин-базирана терапия са 100% реимбурсирани и всичките са значително по-скъпи (например инжекционните GLP-агонисти са два до три пъти по-скъпи). По този начин ограничаването достъпа на пациентите недвусмислено ще доведе до по-високи разходи за НЗОК, казват от "Новартис". Точно такива са опасенията и на Българското дружество по ендокринология, Националната пациентска организация и Българска асоциация диабет.

"Новартис" няма информация каква е логиката за това решение. Считаме, че е необходимо да се изяснят следните няколко проблема, казват от компанията: 

1. Не е приемливо да се взима решение, което засяга такава голяма група хронично болни пациенти, без това да се обсъди със засегнатите. В този случай изглежда, че нито представителите на пациентите, нито националните консултанти са информирани.

2. Поради липсата на консултации няма яснота как тази промяна ще бъде реализирана. Не съществуват критерии, без които системата на протоколите не може да функционира. На 11 май тази година Позитивният лекарствен списък на България беше актуализиран на страницата на МЗ с въвеждане на това ограничение. Ако в последствие и НЗОК актуализира реимбурсния списък и отрази тази промяна, без да има изготвени критерии за нея, на следващия ден никой от хилядите лекувани в момента пациенти няма да има достъп до лекарството си чрез НЗОК. 

3. Няма указание как пациенти, които в момента са стабилни и добре контролирани на инкретин-базирани комбинации, могат да бъдат насочени към система за отпускане на лечението им с протоколи. Този проблем бе неколкократно повдиган и от медицинските експерти без отговор до този момент. 

4. Не е разработен фармако-икономически анализ от НЗОК, който да подкрепи предположението, че ограничаването на достъпа чрез протоколи на пациенти на инкретин-базирани комбинации ще доведе до реализиране на спестявания от страна на НЗОК. Без такъв подробен анализ, оставаме на позицията, че това решение ще увеличи значително разходите на НЗОК, особено в средно-срочен план, поради увеличено преминаване към 100% реимбурсираните групи лекарства.