Днес, 3-ти май Българското дружество по белодробни болести (БДББ), Българското дружество по алергология (БДА) и Асоциацията на българите, боледуващи от астма (АББА) отбелязват Световния ден за борба астмата.
В рамките на инициативата ще се проведе Ден на отворените врати в пет града в страната - София, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Благоевград.
Астмата е хронично възпалително заболяване на белите дробове, характеризиращо се с чести проблеми с дишането.
При нормално дишане, въздухът свободно навлиза и излиза от белите дробове. По време на астматичен пристъп обаче епителът на въздухоносните пътища се подува, мускулатурата около тях се втвърдява и малките въздушни пътища се напълват със секрет, което затруднява дишането.
Въздушните пътища стават свръхчувствителни към промените в околната среда, което води след себе си кашлица и свирене в белите дробове.
Симптомите на астмата се променят различно във времето. По-често те са по-лоши през нощта или в ранните часове на сутринта.
Тежестта на астмата варира при отделните индивиди. Някои пациенти имат симптоми от време на време, други – по-често и това води до затруднения в ежедневната активност, при трети заболяването протича много тежко, което почти напълно ги лишава от възможността да водят нормален живот, да ходят на училище или на работа и т.н.
Много фактори могат да предизвикат астматичен пристъп, в това число вирусни инфекции, излагане на алергени (домашен прах, частички от козината на домашни любимци, полени и др.), физически упражнения, тютюнопушене, замърсяване на въздуха, силни емоционални състояния и стрес, химически дразнители и медикаменти (аспирин и бета-блокери).
Всеки пациент с астма реагира на различни фактори и тяхното откриване представлява важна стъпка към ефективния контрол на астматичния пристъп.
Лечението на бронхиалната астма е продължителен процес, който изисква постоянен лекарски контрол и висока отговорност от самия болен.
Действието на противоастматичните препарати е насочено към премахване на пристъпите и за профилактика. Затова лекарите отделят много по-голямо внимание именно на предотвратяване на пристъпите, по възможност – немедикаментозно.
Профилактиката включва мерки за отстраняване на причините, предизвикващи влошаване състоянието на болния. Става дума за здравословен начин на живот – никакво пушене, чисто работно място, достъп на свеж въздух. Необходимо е всеки астматик да "познава” своя алерген и да го избягва.