През 2010 г. намалява абсолютният брой на ражданията спрямо 2009 година. Регистрирани са 76 105 родени деца, като от тях 75 513 (99.2%) са живородени. Това сочат данни от годишната демографска статистика, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).
В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 5443 деца, а спрямо 2008 г. - с 2199 деца. Въпреки намалението в сравнение с двете предходни години броят на живородените деца се запазва на нивото от 2007 г. и е по-голям в сравнение с родените по години през периода 1995 - 2007 година.
Коефициентът на общата раждаемост през 2010 г. е 10.0‰, а през предходните 2009 и 2008 г. той е бил съответно 10.7‰ и 10.2‰.
Броят на живородените момчета (38 836) е с 2159 по-голям от този на живородените момичета (36 677), или на 1000 момчета се падат 944 момичета.
В градовете и селата живородените са съответно 57 077 и 18 436 деца. По-младата възрастова структура на населението в градовете и по-големият брой родилни контингенти определят и по-високата раждаемост на населението в тях - на 1 000 души от градското население се падат 10.6 живородени деца, а на 1 000 души от населението в селата - 8.6 живородени деца. През 2009 г. тези коефициенти са били съответно 11.2 и 9.3‰.
В териториален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.4‰, София (столица) - 11.9‰, Варна - 11.5‰, Бургас - 10.7‰, Търговище - 10.5‰, и Кърджали - 10.4‰. С най-ниска раждаемост през 2010 г. се отличават областите Кюстендил и Видин, съответно 7.6 и 7.8‰.
През последните пет години раждаемостта в България е на равнището на раждаемостта в редица европейски страни като Гърция, Швейцария, Румъния, Малта и Унгария. С по-ниска раждаемост са Германия, Австрия, Италия, Португалия - под 10.0‰. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има в Ирландия (16.7‰), Франция и Великобритания (12.8‰).
Коефициентът на раждаемост общо за Европейския съюз (27) е 10.7‰ по данни на Евростат за 2009 година.
По-високото ниво на раждаемост през последните няколко години се дължи предимно на повишаването на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост.
Докато през 2005 г. средният брой живородени деца от една жена е бил 1.31, то през 2008 г. той достига 1.48, през 2009 г. - 1.57, и през 2010 г. - 1.49 деца. Тези стойности на плодовитостта през последните три години са най-високите след 1991 г., когато този коефициент е бил 1.65 деца.
Трябва да се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст намалява и се увеличава тоталният коефициент на плодовитост, което означава, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на отложени раждания и на раждания на деца от по-висок ранг.
Тоталният коефициент на плодовитост общо за Европейския съюз (27) е 1.6 деца през 2008 година.
И през 2010 г. продължава тенденцията на увеличаване на средната възраст на жените при раждане на първо дете (26.2 години) и сключване на първи брак (26.9 години). През 1995 г. тя е била съответно 22.2 и 22.6 години, а през 2001 г. - 23.8 и 24.8 години.
През 2010 г. са регистрирани най-голям брой многоплодни раждания от 1960 г. досега -
1 244 раждания. При 1 191 от тях са родени по две, а при 53 - по три деца. Спрямо 2009 г. многоплодните раждания са с 24 повече.
От 1991 г. започна да се формира тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял непрекъснато нараства - от 18.5% през 1992 г. той достига 42.1% през 2001 и 53.4% през 2009 година. За 2010 г. броят на живородените извънбрачни деца е 40 850, или 54.1%.
Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора без юридически оформен брак. За 68% от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.
Общият анализ на резултатите за развитието на демографските процеси показва, че все още основни проблеми за демографското развитие на страната са задържащото се високо ниво на смъртността и сравнително по-ниската средна продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни, както и отрицателното външно миграционно салдо.