Сезонът на алергиите е тук - без паника!

Пролетта дойде, а с нея и "сезонът на алергиите". Слънчевите и топли дни, които всички с нетърпение очакваме обаче, могат да се превърнат в истинско мъчение за някои хора заради свръхчувствителност към полените на растенията.

Около 30% (т. е. почти всеки трети – б. р.) от българите страдат от някаква алергия, казва акад. Богдан Петрунов, един от водещите специалисти в областта на алергологията и имунологията. Тенденцията е към нарастване на броя им.

"Всички статистики в света сочат, че алергичните заболявания са не по-малко от 30%, даже 40 на сто в силно развитите страни. И дори се предвижда към 2020 г. всеки втори човек в света да бъде алергичен", отбелязва той.

За това допринасят не само генетичната предразположеност или непоносимост към определени алергени – полени, плесени, домашен прах и т.н., но силно замърсената среда, в която живеем. Вредните газове от транспорта и индустрията, аерозолите, тютюнопушенето са все фактори, които увеличават риска от алергии, защото "помагат" в организма да се образуват тези специфични антитела, тези белтъци, които всъщност представляват основата на алергичната реакция.

Друг важен фактор е използването на много "изкуствени" храни, които са богати на най-различни оцветители, консерванти, на стабилизатори, които са чужди за човешкия организъм, отбелязва акад. Петрунов. Прекарването на съвременния човек дълго време в затворени климатизирани помещения също е фактор, който засилва алергичните реакции.

Какви алергии ни мъчат най-често?

Най-често българите са алергични към домашния прах и акарите (микро кърлежи, които живеят в домашния прах). Това е и алерген №1 в света. Тези микроорганизми ни съпътстват през целия живот и каквито и мерки за чистота да вземем, дори при идеална хигиена, е просто невъзможно да се отървем от тях. Естествено, има препарати, които убиват акарите, но това ни гарантира месец-два спокойствие. После те отново се развиват и си настаняват в дюшеците, в одеялата и възглавниците, в килимите, в диваните... освен това, дори препаратите да ги убият, ако често третираме дома си с такива препарати, можем да развием алергия към самия препарат, посочва акад. Богдан Петрунов.

Другият алерген, който е от голямо значение за България, са полените. Често хората бъркат като свързват алергиите си с пухчетата от тополите, които хвърчат из въздуха през пролетта, но те всъщност са напълно невинни. Истинският виновник е цъфтежът на тревите, техният прашец, т. нар. полен, който ние не виждаме, но който е един от най-силно алергизиращите фактори. Цъфтежът започва около април и през май-юни достига своя пик. Така пролетта се превръща в истинско мъчение за хората с поленова алергия или т. нар. сенна хрема.

Сенна хрема или обикновена настинка?

За хората, които вече са се сблъсквали с алергията или за опитния лекар това не е никак трудно. Често обаче при "отключването" на сенна хрема човек губи ценно време за реакция, защото в началото си мисли, че просто е настинал. Обилен носен секрет и сърбеж в носа, обилно сълзене, сърбеж и зачервяване на очите, кихане, обща отпадналост – това са симптомите на сенната хрема. Възможно е да има и повишена температура и лек оток на лицето. Най-важното обаче е, че този тип "хрема" е сезонна (за България това е най-вече в периода май-юни). "Ако имате една банална настинка, тя в никакъв случай няма да е сезонна. Може да има съвпадение, но настинката ще продължи няколко дни и ще изчезне, а сенната хрема не", обяснява акад. Петрунов.

Какво да направим, за да облекчим страданието?

Има няколко простички, но много ефективни начина, с които можем да бъдат намалени последиците от поленовите алергии.

Препоръчително е хората, страдащи от такава алергия, да прекарват повече време в дома си или на затворени прозорци в помещенията, в които работят през пролетните месеци. Задължително условие е, ако в стаята има климатик, филтрите му да се почистват редовно (минимум веднъж месечно).

Много често къпане и миене, особено на ръцете и лицето, може да помогне повече от много лекарства като профилактична мярка, казва акад. Богдан Петрунов. "Поленът полепва по кожата и ние цял ден го носим, вечерно време лягаме на възглавницата, той полепва по нея и го дишаме цяла нощ. Затова е много важно редовното миене", обяснява алергологът.

Друг много ефикасен метод са промивките на носа с физиологичен разтвор. Продават се един куп препарати за промивки, които са напълно безвредни. Използването им ще отстрани полепналите в носа полени, които иначе ще действат дълго време. 

Както редовното миене, така изтупването на дрехите ще елиминира до минимум полепналите по тях полени. Поддържането на чистота вкъщи като цяло е важно, но това не означава да живеем под стъклен похлупак. Прекалената стерилност крие огромни рискове, защото тогава организмът не може да изгради имунитет срещу различни дразнители и не може да се пребори с тях.

Друг ценен съвет е по възможност, когато започне сезонът да се отиде на море. Там влажният въздух "смива" полена, той става по-тежък, пада на земята и човек не го диша. Излиза, че алергията, наред с целия дискомфорт, който причинява, може да се превърне в отличен повод за една почивка. Но, в никакъв случай тя да не е на планина, защото там има много повече растителност и цъфтежът на дърветата и тревите е силен, съветва акад. Петрунов.

Кога е най-подходящо да се тестваме за алергия?

Тестове за алергии могат да се правят през цялата година, но е най-добре диагностицирането да се направи преди сезона. Октомври, ноември и декември са най-подходящите месеци, защото тогава все още не е започнал цъфтежът на дърветата и тревите.

България е една от най-развитите страни в Европа по отношение на диагностиката и лечението на алергичните заболявания, защото у нас имаме производство на собствени алергенни препарати. В Националния център по заразни и паразитни болести се произвеждат над 200 вида екстракти, с които се прави много точна и ясна диагноза на пациента, обяснява акад. Петрунов.  После се назначава т. нар. специфична имунотерапия, това е етиологичен (причѝнен) метод на лечение, т. е. лекува се причината – конкретната свръхчувствителност към точно определен полен, към точно определена плесен и т. н.

"Ефектът на една такава имунотерапия, проведена правилно, е не по-малък от 5-6 години. След това, ако се наложи може да се повтори, да се потрети, но с имунотерапията намаляваме значително риска от развитието на алергията и даваме един дълъг период, в който пациентът се чувства добре", казва алергологът.

А, диагностицирането на поленовата алергия е много важно, защото ако в началото то е под формата на сенна хрема, при недобро лечение има опасност болестта да тръгне надолу по дихателните пътища и да прерасне в бронхиална астма, а последиците тук вече са много сериозни.