Рутинен тест за епилепсия. Доктор Пиер Мегеванд точно се кани да премине към следващата стъпка, когато 22-годишният му пациент възкликва, че представителите на лекарския екип са придобили образите на италианци, работещи в пицария. В следващия миг те възвръщат обичайния си медицински облик и униформа и всички се завръщат в лабораторията.
Тази халюцинация, както и няколко други мимолетно предхождащи я привидения, помагат на лекарите да установят, че в мозъка има едно конкретно място, което играе критична роля в разпознаването на локации.
През 50-те години на миналия век канадският неврохирург Уайлдър Пенфийлд прави няколко интересни констатации, докато оперира епилептици. Тези операции включват употребата на електрод, с чиято помощ хирургът се опитва да установи източника на пристъпите в мозъка. Определени пациенти свидетелстват за особено реалистични, но нереални изживявания в резултат от тази интервенция. Това е може би първата историческа стъпка в установяването на връзката между определени места в мозъка и дадени функции.
Оттогава насам науката е разработила нови методи (като функционалния ядреномагнитен резонанс), които позволяват изучаването на човешкия мозък без хирургическа намеса. Това ни е позволило да опознаем начина, по който е организиран той. Така например, днес знаем, че в него има зона, която е специализирана в разпознаването на лица, докато друга близкостоящ регион отговаря за местонахожденията. Твърде малко обаче са изследванията, които проверяват до какъв тип изживявания води целенасочената стимулация на тези места в мозъка.
В своето ново изследване доктор Мегеванд и колегите му правят точно това - описват какво се случва с един епилептик след стимулация на мозъчния регион, който разпознава локации. Документът е публикуван в днешното издание на The Journal of Neuroscience. За целите на опита учените пробиват изключително малки дупки в черепа на пациента, през които прекарват фини електроди и ги насочват към конкретни точки в мозъчната тъкан.
Самите лекари са удивени, че в крайна сметка опитът е сработил точно по очаквания от тях начин. Тяхната работа е своеобразно продължение от един опит на невролога Джоузев Парвизи, който преди две години демонстрира, че с помощта на подобна намеса е в състояние да се промени човешкото възприятие за лицеви характеристики. Запис от неговия експеримент можете да видите във видеото по-долу:
Този тип изследвания са чудесен начин за разкриване на т.нар. функционална архитектура на човешкия мозък. Естествено, описаните научни открития не са доказателство за това, че конкретни части от него за изцяло отговорни за обработката на лица, места или каквото и да било друго. Те по-скоро демонстрират, че въпросните точки играят ролята на критични връзки в невронните мрежи, отговарящи за изпълнението на дадени задачи.
Така, например, халюцинацията с пицарията, за която ви разказахме по-горе, е следствие от поставянето на електрод в интервала между невроните, обработващи лицата, и невроните, обработващи локациите.
Интересен факт е, че въпросният пациент е бил собственик на пицария в миналото. Никой обаче не знае дали неговата халюцинация е възстановка на реално състоял се епизод от неговата кариера като пицар или е сътворила напълно имагинерна ситуация.