Умственият упадък започва след 24-годишна възраст?

Ако сте навършили 24-тата си годишнина, най-вероятно сте достигнали до върха на когнитивната си моторика, казват авторите на ново изследване, публикувано в PLoS ONE.

Но както ще видите съвсем след малко, това не е твърдение, което трябва да приемате прекалено насериозно или твърде навътре. Резултатите, на които е базирано това заключение, са от първия по мащаба си социален научен експеримент, който има за цел да установи точно това - кога познавателните ни моторни умения започват да западат и как компенсираме след този момент.

Неговите автори анализират представянето на над 3300 играчи на StarCraft ІІ на възраст от 16 до 44 години. StarCraft, за незапознатите, е стратегическа компютърна игра, в която успехът се предопределя не само от опита, но и набор от конкретни умствени умения и рефлекси.

Учените се спират на този тип данни за изследването си, тъй като те представляват запис на хиляди часове нагледна демонстрация на комплекс от стратегически действия с познавателен характер, които могат да бъдат анализирани по различни сечения.

В случая разборът на огромната маса от информация е направен с помощта на сложен статистически модел и е сведен до това как играчите реагират на конкретни събития в играта и колко време им отнема тази реакция. Изводът гласи, че "Около 24-годишна възраст играчите започват да проявяват забавяне на познавателните си рефлекси, които са от основно значение за моторното им представяне. Този упадък е характерен дори за най-умелите играчи."

Но дори и в едно подобно мрачно откритие има място за оптимизъм. "По-възрастните геймъри, макар и по-бавни, очевидно компенсират, създавайки по-прости стратегии и използвайки интерфейса на играта по по-ефикасен начин. Това им позволява да поддържат съпоставимо ниво на умение, независимо от загубата на скорост." Така например, по-старите играчи в много по-голяма степен използват клавишни комбинации и други пестящи време техники в играта, което до голяма степен изравнява шансовете им.

Откритията от настоящото изследване са добър пример за това, че когнитивно-моторните умения на човек не остават константни през целия живот, но това в никакъв случай не трябва да буди притеснение. На първо място, трудно можем да получим представителни данни от едно изследване, включващо много специфична извадка от обществото (геймъри) и съдещо за универсални умения с помощта на средство, което никак не е универсално (компютърна игра). Нещо повече, изследването е дело на студенти и няма аналог в научната литература, с който резултатите да бъдат съпоставени. Не на последно място, изследването не включва анализ на физиологичното състояние на участниците, за да сме сигурни от какво точно са били продиктувани едни или други техни резултати (реална неспособност за реакция, моментно разсейване, влияние на наркотици, алкохол, недоспиване, друго)

Ако можем да приключим с едно валидно заключение, то би било, че все по-широкото навлизането на компютърните технологии и навици сред обществото генерира любопитен и непознат доскоро набор от данни за провеждането на бъдещи изследвания на социалната наука.