Често ли се будите преди алармата?

Казват, че някой е точен като швейцарски часовник, но истината е, че понякога биологичните часовници са по-точни дори и от швейцарските. За тяхното непрекъснато "сверяване" на процесите в тялото ви спрямо вашето поведение и случващото се в околната среда отговаря един специален център в мозъка - т.нар. супрахиазматично ядро.

Именно то дирижира всичко, свързано с вашето заспиване и събуждане - хормонален статус, кръвно налягане, телесна температура и усет за време. С негова помощ тялото ви се превръща в една добре сверена и тиктакаща машина, която обича предсказуемостта. Затова казваме, че организмът функционира най-добре в рутинни условия - едно и също време за хранене, едно и също време за ходене до тоалетната, едно и също време за лягане, едно и също време за събуждане.

Когато човек е последователен в спазването на времената за заспиване и събуждане (първото обикновено се случва волево, а второто с помощта на аларма), в един момент тялото се научава да се подготвя за тези събития своевременно. В контекста на ставането сутрин, то увеличава секрецията на хормона кортизол, за да мобилизира складирани хранителни вещества, с които да стартирате деня си, усилва пулса ви, за да транспортира тези вещества по-ефикасно, покачва температурата си. Всичко това се случва преди обичайното ви време за събуждане и прави съня ви все по-лек и по-лек...

Така се и стига до вашето събуждане преди алармата да е звъннала. Работата е там, че организмът ви мрази да бъде събуждан по неестествен начин. За него това представлява своеобразен шок и именно поради тази причина той започва да се настройва така, че да отворите очи минути (понякога дори броени секунди) преди да се активира будилникът ви.

Оказва се, че този иначе подсъзнателен процес до голяма степен може да се контролира и от съзнанието. Учени от университета в немския град Любек провеждат експеримент с участието на 15 доброволци, които преспиват три поредни нощи в лабораторията. При постъпването си участниците са предупредени, че на следващата сутрин ще бъдат събудени в 6:00 часа, а на по-следващата - в 9:00 часа.

Всъщност и двете сутрини изследователите будят доброволците в 6:00, с тази разлика, че когато последните очакват да бъдат събудени в този час, те стават с много по-голяма готовност. Данните от изследването свидетелстват, че в първия случай кортизолът им започва да се покачва още в 4:30 сутринта, докато във втория се будят с мъка.

Ето защо, в случай, че не се будите преди будилникът ви да го е направил, е много вероятно да не си доспивате или да нямате постоянен режим. Ставането по различно време през седмицата и през уикенда определено може да има роля в този "дефект". Използваме думата "дефект", защото, както стана ясно, наличието на ритъм създава предпоставки за тялото ви да се настрои и да се буди по естествен начин без намесата на аларма. В противен случай ставате от сън насилствено и без ни най-малка готовност.

Поради изброените по-горе причини отлагането на алармата за допълнителни 5, 9, 10 и т.н. минути дрямка да не е най-доброто решение. По този начин тялото допълнително се "обърква" дали от него се очаква да се събуди или да заспи. В крайна сметка се получава така, че сте закъснели за работа, но пък за сметка на това ви се спи като за световно.

Затова и най-добрият вариант е да си осигурите по минимум 7 часа сън на нощ, като си лягате и ставате по едно и също време. Предполага се, че ако не сте професионални атлети или не сте подложени на прекомерно количество стрес през деня, този сън би трябвало да ви е достатъчен и да се будите точно преди да ви е звъннал будилникът. Ако ли пък не е така, то поне недейте да се изкушавате да си доспивате, защото най-вероятно ще си погодите лош номер.