Шефът на Здравната каса иска нови клинични пътеки

Всички клинични пътеки трябва да се преработят. Това смята управителят на НЗОК Румяна Тодорова, която представи резултатите от проверките на дейността на лечебните заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ, и на аптеки, извършени от контролните органи на институцията. По думите й в клиничните пътеки има много евтини и много скъпи процедури, като чрез евтините се увеличават разходите на болниците.

"Здравната ни култура я няма. Нямаме навици да се храним, да се грижим за собственото си здраве, да разговаряме с лекаря", убедена е д-р Румяна Тодорова. Тя добави, че се пишат жалби друг да провери нередности в болниците. По думите й има болници – отличници, които не са надхвърлили дейността си. В Силистра няма нито една болница, която да е надвишила лимита си, Добрич и Монтана също са такива примери. "Не мога да кажа кой е виновен и принципалът трябва да си влезе в ролята”, добави д-р Тодорова.

Шефът на касата посочи, че през октомври и ноември е имало болници - "Токуда" и "Александровска", които са надвишили бюджетите си с по 700 000 и с по 300 000 лева. Пловдивската болница "Каспела" е надвишила бюджета си с 340 000 лева, а "Св. Каридад" - с 200 000.

"Проверките, които сме правили, и контролът са в две направления. Искаме да поставим контрола по коренно различен начин. От анализа, който НЗОК ще изведе, ще могат да се вземат решения”, каза управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова.

"Направихме два вида проверки. Проверки за пътя на пациента - проследили сме около 1590 пациенти, при които са реализирани над 4000 хоспитализации. И масови проверки от всички болници в страната. Първи вид проверки – 515 болнични заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ и за първична извънболнична медицинска помощ и 595 общопрактикуващи лекари. Изводи: 66% от пациентите са хроници. В 30-дневния период преди хоспитализацията няма влошаване на състоянието, отбелязано в извънболничната помощ. Пациентът влиза направо в болницата. Изводът е колко е лесен достъпът до болницата – до най-скъпата помощ. Другият извод е, че голяма част от лекарите от извънболнична помощ, работят в болничната помощ”, обясни д-р Тодорова.

"Дългът на ВМА е по-голям от този на НЗОК. НЗОК управлява повече от 2 млрд. лв. Всеки трябва да си свърши работата - ние не сме си я свършили, но се опитваме. Освен касата има какви ли не агенции – за качеството, за финансовия контрол, Сметна палата и т.н. Като се излезе с обобщен материал, ще разберем защо са натрупани тези дългове”, каза още управителят на НЗОК.

За сключването на договори с болници д-р Тодорова каза: "Не може да няма ориентировъчни бюджети, но този път ще разработим едни правила и ще покажем, че парите следват пациента. Да видим от една РЗОК къде най-масово се лекуват пациентите, не високотехнологичните болници, а при масовите пътеки”. Според д-р Тодорова, проблемът са хрониците и масовото хоспитализиране.

"Не може никой да не се отразява и фактът, че ражданията са с 4 хил. по-малко раждания. Около 2.4 млн. са пенсионерите. Не може тези неща да стоят некоментирани”, каза още управителят.
"Клиничните пътеки могат да бъдат пренаписани и веднага, но трябва да ни се даде карт бланш. Има и неизползвани направления, някъде нишката се къса”, посочи д-р Тодорова.