Ако Гълфстрийм спре, студ ще скове Европа

Аварията на нефтената платформа в Мексиканския залив и топенето на ледниците заплашват европейските страни с нови енергийни проблеми.

Мекият климат в Европа се дължи на влиянието на топлото течение Гълфстрийм. Но то не е и толкова надеждно.

Големи опасения предизвиква топенето на ледниците на Гренландия, чиято скорост в последните години нараства. По-плътната солена и студена вода на Лабрадорското течение, което върви по дъното, стимулира покачването и обрата на течението на топлата вода, постъпваща от юг, и изпълва Атлантика с "лека" прясна вода, което води до забавянето на Гълфстрийм.

Аварията на американската нефтена платформа Deepwater Horizon през 2010 година и десетките тонове химикали, използвани при ликвидирането на последствията, само усложнили ситуацията. Тези изменения са способни да спрат топлото течение завинаги и да потопят Европа в необичаен студ.

Педалът на газта

Възможното застудяване в Европа по най-сериозен начин може да се отрази на енергийния пазар на страните от континента.

Както е изяснил Ричард Тол, професор по икономика от университета на Съсекс, връзката между измененията на температурите зад прозореца и потреблението на енергия е нелинейна и зависи от конкретния тип енергия.

Например потреблението на електричество в страните със студен климат е незначително по-високо, отколкото в страните с топъл климат (тъй като електричеството е прекалено скъпо, за да се използва за отопление).

Що се отнася до други видове гориво, то тук съществува зависимост на първо място не от измененията на самата температура, а от продължителността на отоплителния сезон. Колкото по-рано настъпи зимата и колкото по-късно завърши тя, толкова повече енергия за отопление се изисква за отопление на домовете.

Така, ако отоплителният сезон в Германия продължава средно три месеца, за зима на всеки хиляда души население се изразходват приблизително 40–45 тона гориво в условен "нефтен еквивалент" (всеки тон дава 41,87 гдж, което е равно на енергията от изгарянето на 1131 куб. м природен газ).

Всеки допълнителен месец изисква около пет допълнителни тона гориво. Населението на Германия е 80,62 млн. души и всеки месец в повече отопление струва на държавата 400 000 тона от въпросния "нефтен еквивалент", което е около 455 млн. куб. м природен газ – това по цени от 2014 г. е около 170 млн. долара допълнително за всеки месец. Това е само за Германия. Да отбележим, че става дума само за отопление на домакинства, а такова е необходимо и на фабрики, заводи, организации и обществени сгради.

Зелен сняг

Европейските политици и икономисти се надяват, че внедряването на зелени технологии ще успее да свали зависимостта на икономиките от газа, която заплашва да стане още по-здрава в случай на застудяване на климата.

"Може да се спори дали става дума за застудяване, или за затопляне, но климатът действително се променя – има все по-екстремни явления, които преди са протичали гладко", казва председателят на управлението на Съвета по екологично строителство в Русия, генералният директор на "Просперити Проджект Менеджмент" Алексей Поляков.

"Именно тези процеси допринасят за разпространението на зелените технологии. Европа се е загрижила за внедряването на тези технологии не сега, а още преди 30 години. И днес главният фактор за тяхното разпространение е това, че там вече съществува зрял пазар на зелени технологии – в него се инвестира, защото е изгодно. Освен това екотехнологиите получават подкрепата на държавите, включително и поради това, че Европа се стреми да не зависи от вноса на органично гориво, който е свързан с политически рискове (макар в програмните документи да не споменава открито за това)."

Ако в Европа намалее броят на слънчевите дни, това няма да доведе до отказ от слънчева енергия, но може да изисква допълнителни инвестиции. Впрочем европейските планове по развитие на зелена енергия са изчислени за дългосрочна перспектива – едва след половин век ще може да се снижи използването на органично гориво до 25–30% от общия обем потребявана енергия.

Източник: Мегавселена