Българското законодателство не отразява в пълна степен европейските разпоредби относно генномодифицираните организми (ГМО) и дейностите, свързани с тях. Такова становище изказа Европейската комисия.
Брюксел настоява България да осигури правилното прилагане на Директива 2009/41/ЕО*, която засяга дейностите във връзка с генетично модифицирани микроорганизми - тяхното култивиране, съхранение, превозване, унищожаване или използването им по друг начин.
С Директива 2009/41/ЕО от държавите-членки се изисква да гарантират, че са взети всички необходими мерки, за да се избегнат негативните последици за човешкото здраве и/или околната среда, които могат да възникнат при дейности с генетично модифицирани микроорганизми.
Според ЕК България не прилага правилно посочената директива. Съгласно директивата всички дейности във връзка с генетично модифицирани микроорганизми се класифицират в зависимост от отрицателните последици, които биха могли да имат. Дейностите "без риск" или с "незначителен риск" са в обхвата на директивата. Само дейностите с "незначителен риск" обаче са уредени в българското законодателство.
В отговор на започнатото на 20 май 2011 година от ЕК производство за установяване на неизпълнение на задължения България поясни, че не е необходимо в българското законодателство да бъдат упоменати дейностите "без риск", тъй като общата презумпция е, че всички дейности с генетично модифицирани микроорганизми са свързани с потенциален риск, макар и минимален.
От ЕК обаче считат, че от българското законодателство не става ясно, че дейностите "без риск" попадат в обхвата на директивата. Поради това Комисията реши да изпрати на България мотивирано становище, в което официално изисква България да се съобрази с всички аспекти на директивата.
Сега България има на разположение два месеца да информира ЕК за мерките, които е взела, за да осигури правилното прилагане на директивата. Ако не го стори, Комисията може да реши да заведе дело срещу страната ни в Европейския съд.
___________________________
*Директива 2009/41/ЕО съдържа следната класификация на риска: без или с незначителен риск, ниска степен на риск, умерен риск и висока степен на риск. Посочени са подробни критерии за оценка на риска, както и защитни мерки за всяко от четирите нива на риск.