Граждански, браншови и политически организации остро възразяват срещу законопроекта за управление на отпадъците, изготвен и предложен от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Те изискват от МОСВ задължително изтегляне на законопроекта.
Според Костадин Деянов от Политическа партия "Зелените" законопроектът има фрапиращи разминавания с директивата на Европейския съюз за управление на отпадъците. По думите му Европейската комисия вече е стартирала наказателна процедура срещу България за неприлагането на директивата.
Коментарите си Деянов направи по време на пресконференция в пресклуба на БТА.
В пресконференцията участва и Александър Асенов от Гражданска инициатива за отговорно управление на отпадъците. На събитието се очакваха представители от бранша на търговците на черни и цветни метали, но в крайна сметка те не се появиха.
Търговците от бранша са създали Гражданска инициатива на търговците на черни и цветни метали и тяхното рециклиране, която неколкократно се противопостави на законопроекта за управление на отпадъците, предложен от МОСВ.
Според ПП "Зелените" така предложения законопроект дори не подлежи на преработка, защото цялостната му философия е сбъркана. Въпреки това Костадин Деянов посочи предложенията на партията за подобрение на законопроекта.
"Зелените" искат да бъде включена цяла глава в проекта за закона за предотвратяване на отпадъци
Предотвратяването на генерирането на отпадъци е най-важната стъпка при управлението на отпадъците, коментират от партията на "Зелените" и искат включването на цяла глава за повторна употреба на отпадъците. Незнайно защо, според Деянов, проблемът за повторната употреба не е урегулиран в законопроекта.
Освен това "Зелените" настояват, че трябва да бъдат дадени законови гаранции за бъдещо създаване на гъста и ефективна мрежа за разделно събиране, поправка и повторна употреба на едрогабаритни отпадъци (мебели, прозорци и др.), електрически и електронни уреди.
Важно е в законопроекта да има и глава, която ясно да дефинира статуса за край на отпадъка, стана ясно по време на пресконференцията. Приемането на критерии за край на отпадъците с хармонизирани стандарти за рециклирани материали, които се възприемат като продукти (например инертни материали, хартия, стъкло, метал, автомобилни гуми и текстил), а не като отпадъци, стимулирали рециклирането.
По думите на Костадин Деянов за България, като страна с все още ниски нива на рециклиране, са необходими политики, които биха дали шанс да се максимизира рециклирането в рамките на новата законова дефиниция на йерархията на отпадъците.
Подобни могат да бъдат развиването на пазар за рециклирани материали, забрана на депонирането или изгарянето на рециклируеми или компостируеми материали, независимо дали идват от компании или домакинства; използване на система от такси за гарантиране на по-евтиното рециклиране в сравнение с депонирането и изгарянето.
Друг важен пропуск на проектозакона за управление на отпадъците е разделното събиране като предпоставка за висококачествено рециклиране. Задължително трябва да бъдат въведени схеми за разделно събиране при източника. Там, където то е невъзможно, това трябва да бъде доказано като технически, екологически и икономически неприложимо с анализи и оценки.
Според ПП "Зелените" е необходимо също така да има глава, посветена на биологичните отпадъци, за да бъдат въведени изискванията на европейската директива за намаляване на изхвърлянето на храна от домакинствата, търговците и ресторантите, както и предотвратяване и управление на място или друг вид управление на отпадъците, организирано от големите производители (общински паркови служби, хранителната индустрия и др.).
Предлага се и събиране на зелени отпадъци от врата до врата и на определени места и задължително въвеждане на разделяне при източника на биологични отпадъци чрез създаване на обвързващи цели за отклоняването на биоотпадъци.
Оползотворяване и обезвреждане също са неизменна част от стратегията за пълноценно управление на отпадъците, а това в проекта за закон също липсва. Според решение на Европейския съд ефективното изгаряне се определя като обезвреждане.
То обаче е изключително скъпа технология, която произвежда повече парникови газове от централите, захранвани с природен газ, и създава 20 пъти по-малко работни места, отколкото ако се инвестира в разделно събиране, рециклиране и центрове за повторна употреба.
Изгарянето произвежда около 20% остатък във вид на дънна пепел, която не може да се рециклира като продукт, като същевременно не е избегната напълно и нуждата от депониране. В този смисъл "Зелените" настояват за забрана за всякакъв вид изгаряне, докато не се постигне рециклиране на 65% от отпадъците.
По думите на Костадин Деянов към момента в изготвянето на законодателството и политиките по управление на отпадъците участва само държавната администрация, а в самото управление единствено местната администрация. Изключени са другите две заинтересувани страни, изисквани от европейската директива – гражданите и бизнеса.
Поради тази причина е необходимо създаването на отделна глава, регламентираща участието на гражданите в законодателството, политиките и управлението на отпадъците.
От своя страна Александър Асенов от Гражданска инициатива за отговорно управление на отпадъците посочи, че е сбъркана методиката за определяне на таксата за битовите отпадъци на гражданите. В момента тя се определя по площ на жилището. С това гражданите не се стимулират да събират разделно.
Според Асенов изрично трябва да се предвидят разпоредби в закона, които да задължат общините да използват целево средствата от такса боклук, а не да се ползват за други цели. Асенов изтъкна, че на общините в момента само се възлагали задължения, а не им се предоставя финансов ресурс. Общините сега се третират като един вид монополисти в третирането на отпадъци, което не насърчава свободната конкуренция.
От промените в закона през април силно са пострадали бизнесите с цветни и черни метали, каза още Асенов. Те са обречени на фалит, защото общините нямат площадки за депониране на черни и цветни метали, изисквани от закона.
Гражданите продължават да плащат многократно за управлението на отпадъците, а резултатът е плачевен. 12 източника на средства за управление на отпадъци има, но липсата на ефективен контрол на средствата стопира напредъка в сектора, коментира Александър Асенов.
По думите на Асенов близо 90% от отпадъците у нас отиват за депониране – това е негативен рекорд в ЕС.
Вместо да се съсредоточи върху важните моменти от директивата, в проектозакона МОСВ се концентрира върху рестриктивни регулативни режими – глоби, банкови гаранции и всякаква излишна бюрокрация.
Във вида, в който е предложен законопроекта от МОСВ, той не може да изпълнява своите функции, завърши Асенов.