Оцеляването след измиране невинаги води до разцвет

Така наречените аномодонти, "братовчеди" на бозайниците, са преживели Пермското масово измиране преди 252 млн. години, но не са успели да заемат освободените екологични ниши и са изчезнали.

Това поставя под съмнение теориите за възстановяването на екосистемите, се казва в статия, публикувана в сп. Proceedings of the Royal Society B.

"Получените от нас резултати подчертават, че възстановяването на видовете след масови измирания е изключително непредсказуем процес и откритието на този феномен е важно за оценката на последствията от измененията на климата. Сега просто не можем да мислим, че животът се възстановява от само себе си, след като престанем да влияем негативно на околната среда", отбелязва Майкъл Бентън от Бристолския университет.

Бентън и колегите му се опитали да определят как Пермската катастрофа е повлияла на еволюцията на аномодонтите – малки тревопасни зверогущери терапсиди, доминиращи през пермския период.

Като анализирали фосили, палеонтолозите стигнали до извода, че представата за разцвета на аномодонтите след Пермското измиране не е вярна. Така тези зверогущери не само са придобили нови екологични ниши след катастрофата, но и са загубили старите.

Причина за това е рязкото съкращаване на броя и загубата на генетичното разнообразие, което не позволило на аномодонтите да се приспособят към новата среда по-бързо от техните конкуренти.

Този факт според Бентън и колегите му не съответства на общоприетите теории, че животните, преживели измиране, в повечето случаи завладяват нови ниши и преживяват еволюционен "взрив".

Това не е станало в случая с аномодонтите, което следва да се отчита при моделирането на това как ще се променят екосистемите на Земята в резултат на изменението на климата, отбелязва РИА Новости.