Пореден скандал между учени и еколози за добива на шистов газ

Молби за напускане на залата, обвинения в лобистки интереси, комунизъм и агентурна принадлежност към бившата Държавна сигурност си размениха днес учени и еколози - привърженици и противници на добива на шистов газ.

Учените от Центъра за изследване на Балканите и Черноморския регион представиха тезата си, че проучванията за шистов газ били напълно безопасни за природната среда и по-скоро трябвало да се наблегне на регулацията и контрола при осъществяването на сондажите, ако се окаже, че в страната ни има залежи на шистов газ.

Когато се стигне до добив на шистов газ, съответните компании, които оперират в района, трябва да направят специални програми и тогава всички ще бъдат убедени в безопасността на технологиите и течностите, които се прилагат и използват, заяви проф. Кристалина Стайкова, експерт от БАН по геология и консултант в различни компании за добив на газ.

При проектирането и прокарването на сондажите се изготвят специални протоколи, които включват възможна степен на риск по време на операцията и това се контролира от контролните органи в държавата, обясни Христо Казанджиев, инженер-геолог от Българския енергиен форум.

Еколозите се противопоставиха остро на това твърдение и отговориха, че проучването и добива се правят с хидравличен разлив в крайния етап, който не може да бъде контролиран.

В нашето законодателство не съществува думата шистов газ и ние нямаме регулация, когато става въпрос за проучването му, каза Маргарита Христова от Гражданска инициатива за забрана на проучването и добива на шистов газ в България.

Според зелената активистка фирмите, които извършват тази дейност, нямат програма и посочват, че използват вода и флуиди пред екоминистерството при проучванията за добив на газ, като тези флуиди могат да бъдат от всякакво естество.

Контролните органи разчитат само на документите, които фирмите решат да им предадат, посочи Христова.

Тя коментира още, че у нас няма технологии и няма експерти, които да вършат тази работа, и всичко се случва на тъмно.

"България да бъде изведена от контекста на този революционен процес, какъвто е добивът на шистов газ, за нас е предателство на българските национални интереси в полза на чужда сила, която прави българската енергетика зависима", коментира Димитър Иванов, изпълнителен директор на Центъра за изследване на Балканите и Черноморския регион.

Според Иванов интересите на "Газпром" в световен мащаб са застрашени заради добива на шистов газ и затова компанията лансира тезите за икономическа неизгодност и екологична опасност.

По думите му в районите, в които се добива шистов газ, той е икономически изгоден. За да обоснове тезата си, той даде пример, че себестойността на руския газ, добиван в Западен Сибир, е 20 долара, а тук "Газпром" ни го продават за 400 долара, като цената на транспорта е около 100 долара.

В тази връзка се оказва, че България плаща ежегодно едни излишни 200 млн. евро на "Газпром" заради монополната му позиция.

"Това е газово робство и ние ще направим всичко възможно да го отхвърлим", подчерта Димитър Иванов.

Учените поясниха, че ако започнем да добиваме шистов газ, цената на газа автоматично ще падне. Така държавата ще създаде енергийна конкуренция и е в правото си да поиска по-ниски цени, защото добива национални ресурси.

Сред представителите на еколозите имаше и двама души от районите, в които се извършват проучвания за газ и нефт.

Татяна Косева от Нови пазар каза, че хората в този район са силно обезпокоени и ако се случва нещо, то се прави на тъмно без никой да знае.

"Земеделие никога повече не може да има, ако в съответния район се е извършвало сондиране", заяви Милен Стоянов от село Малопещене, община Враца.

Според еколозите в момента е напълно възможно да се прави проучване за шистов газ в района на Девинци и Рогозина.

В Рогозина е разпъната 5-етажна бетонова сонда, на която зелените показаха снимка.

В същото време те обвиниха Кристалина Стайкова от БАН в лобистки интереси и взимане на пари от фирмите, които добиват газ у нас. Те потвърдиха обвиненията си, като извадиха автобиографията на Стайкова пред медиите, в която ясно личи, че е работила за фирма "Мелроуз", която е дъщерна компания на Chevron.