Преди 4,5 млрд. години, когато Луната току се формирала, на нея вече е имало вода. До този извод са стигнали учените от университета "Джон Хопкинс".
Според изчисленията им водата се е озовала на повърхността на нашия спътник от дълбините на собствената му мантия вследствие на сблъсък с големи небесни тела в ранните етапи от историята на Слънчевата система.
"Нямаме основания да смятаме, че е била занесена отвън, от комети или от слънчевия вятър. Смятаме, че водата е възникнала от същия материал, от който се е формирала самата Луна, и нашето откритие потвърждава тази идея", казва водещият автор на изследването Рейчъл Клима.
Клима и колегите ѝ наблюдавали водни остатъци, открити в центъра на кратера Булиалд на видимата страна на Луната. Хидроксилните молекули се състоят от един атом водород и един кислород – същите структури се наблюдават и в молекулите на самата вода.
"Подобни водни остатъци се образуват вследствие на сблъсъци на потоци слънчев вятър с лунни породи. Това се случва предимно на студените участъци на Луната и хидроксилните молекули "мигрират" според нейното въртене. Когато температурата е достатъчно ниска, се формират молекули от водород и кислород, но когато на повърхността стане по-топло, те се образуват на по-студени участъци", пояснява Клима.
Тъй като подобни молекули били открити само в централната част на кратера, Клима и колегите ѝ направили логичния извод, че водата е дошла от дълбините на спътника, а не е донесена от Космоса.
"Това е единственият кратер, в който породите явно са родом от дълбините на лунната мантия", казва изследователката.
В списание Nature Geoscience учените пишат, че породите, участвали в образуването на водните останки, са се образували на дълбочина 69 километра под повърхността на Луната.