Денонощна слънчева енергия - може би по-близо, отколкото сме мечтали

Макар и леко засенчена от вятърната и хидроенергията, слънчевата енергия се счита за основен стълб при преминаването към масово потребление на чиста енергия.

Една от популярните идеи за широко разпространение на слънчевата енергия е разполагането на фотоволтаични панели в ... Космоса, напомня Good.is. Идеята датира от 1960 година, а пръв за тази възможност говори американският учен и инженер Питър Глейзър.

Потенциалът на разполагането на соларни панели в геосинхронна орбита около Земята е огромен. В Космоса няма облаци, няма и нощ, така че притокът на слънчева светлина при точно геометрично разположение ще е 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Така енергията, събирана от соларните сателити, би могла на теория да задоволи нуждите на всички хора на Земята.

Голямата пречка пред осъществяването на амбициозната идея е как да се изкара цялото оборудване за тези "соларни сателити" в Космоса на "разумна" цена. Използването на конвенционални ракети за извеждане на соларни панели в орбита се оказва твърде скъпа инвестиция, за да може слънчевата енергия, която ще идва "от небето", да се конкурира ценово с енергията от въглища.

Нов детайлен анализ на енергийния блог "Петролния барабан" обаче дава интересно решение. За извеждането на оборудването следва да се използва безмоторният космически самолет Skylon и система от разположени на Земята лазери.

При изстрелването на Skylon по пътя му към горните слоеве на атмосферата, лазерите се задействат и насочват към самолета. Лазерната енергия загрява водородното гориво на самолета и му дава допълнително ускорение. Така превозването на един килограм оборудване за "соларен сателит" към Космоса ще струва под 100 долара, което значи, че идващата от сателита енергия ще се произвежда за 2 цента на киловатчас – само 50% от цената, на която се произвежда ток от въглища.

Като развитие Skylon все още е на фаза чертеж, но се очаква до десет години да е готов и да може да транспортира 12 тона товар, който да се отвежда в Космоса.

Анализът на "Петролния барабан" е донякъде спекулативен и изпълнен с много "ако", но реално всеки голям проект в човешката история е тръгвал именно от "ако", коментират от Good.