За ползите и рисковете от изкуственото поумняване

Обещаващи лабораторни резултати на нова техника за мозъчна стимулация накараха невролози от Оксфорд да се съберат на дискусия със свои колеги, преподаватели по етика от същия университет, и да обсъдят деликатни въпроси, които евентуалното прилагане на новата технологията повдига.

Дискусията,която се състоя в студиото на Radio 4's на BBC, бе предизвикана от последните изследвания, които показват, че един определен тип мозъчна стимулация, наречена Транскраниална директна стимулация в електричество (TDCS), може да бъде използвана за подобряването на езиковите и математическите способности, паметта, уменията за разрешаване на различни задачи, нивата на внимание и дори движенията на отделния индивид.

TDCS-методът използва електроди, които са поставени върху главата. Те пускат миниатюрни електрически импулси към определени части на мозъка в продължение на 20 минути. Потоците с големина на тока от 1-2 милиампера спомагат за възбуждането на определени групи от неврони и подобряват дейността им. Експериментите с доброволци показват още, че стимулацията усилва създаването и заздравяването на мозъчните връзки, които са отговорни за ученето и паметовите способности.

Тази техника е безболезнена, като първоначалните данни сочат, че за момента тя е безопасна, а позитивните ефектите от нея са дълготрайни.

Според д-р Рой Кадош в бъдеще тази техника ще бъде използвана масово. "Виждам едно бъдеще, в което хората поставят върху главите си просто устройство, с което мозъкът им да бъде стимулиран, докато те пишат домашните си, учат език и взимат уроци по пиано."

Подобно светло бъдеще обаче породи редица въпроси, които събраха учените на дискусия. Те обсъждаха въпроси относно етичността и потенциалните рискове, които подобна мозъчна стимулация може да предизвика.

Едно от най-очевидните приложения на TDCS е при подрастващите в ролята на помощен инструмент при учене. Изследователите вярват, че използването на метода върху деца трябва да бъде много внимателно. Нужни са допълнителни проучвания, които да покажат как технологии като TDCS биха могли да се използват, така че рисковете от тях да са минимални. Това важи особено за подрастващите, чиито мозъци продължават да се развиват. До момента технологията не е била прилагана върху деца.

По време на дискусията изследователите засегнаха и етичния въпрос, дали използването на подобни стимулатори може да се приема за измама. Тук в защита на технологията д-р Рой изказа тезата, че хората все още ще трябва да работят върху придобиването нови умения. TDCS-стимулацията няма да им "налива" знанията директно в главите докато спят, а просто ще им помага да учат и действат по-ефективно.

По отношение на достъпността учените от Оксфорд се обединиха около тезата, че ако се окажат безопасни, TDCS-комплектите следва да бъдат достатъчно евтини, за да може всеки в училище да си ги позволи.

Една от неизследваните области на електростимулацията, която заслужава особено внимание, е свързана с въпроса дали методът може да се използва неограничено и какви са потенциалните опасности от него.

Според Рой той е по-безопасен от лекарствата, тъй като те се приемат вътрешно, дозата им трябва да се следи и имат доказани странични ефекти. За момента обаче учените нямат достатъчно информация по въпроса - повечето опити с ТDCS са предварителни, в малки мащаби и в лабораторни условия.

Изследователите са загрижени, че при липса на достатъчно информация, TDCS може да се приложат върху уязвими хора, а амбициозни родители да подложат на риск здравето на децата си в името на успеха им в училище.

Учените засегнаха и още няколко въпроса, на които все още нямаме задоволителни отговори:

• Съществуват ли негативни ефекти от усилването на една област на когнитивните способности? Дали вследствие на мозъчна стимулация мозъкът би отслабил и дори загубил други важни функции?

• Развитието на мозъка при децата е различно от това при възрастните. Като се има предвид фактът, че досега проучвания са направени върху възрастни, то използваното на TDCS в училище ще бъде доста щекотлив въпрос.

• Дали ползите от метода ще бъдат ефективни и извън лабораторията? Реално ли е да смятаме, че TDCS-методът ще подобри качеството на живота ни при нормални условия?

В заключение изследователите се обединиха около тезата, че отговори на тези въпроси могат да бъдат получени само след серия от задълбочени проучвания и че още е много рано за пускането на стимулатори от вида TDCS на пазара.