Сирене вдъхновява революционна разработка

Почитателите на сиренето знаят, че млечно-белият пръстен на сиренето "Камембер" служи не само да придава леко кисел вкус на пикантното сирене във вътрешността, но и да го предпазва от вредните външни условия, подобно на съвременните пластмасови опаковки.

Сега група от швейцарски изследователи са почерпили вдъхновение от свойствата на кората на "Камембер" и са създали "вид биосандвич", използвайки определени гъбички, които виреят по сиренето. Така те получили слой защитен материал, който "изяжда" всички органични материали, които влизат в контакт с него и които могат да послужат за хранителна среда за развитието на болестотворни организми, пише PhysOrg.com.

Учените тръгнали с идеята да създадат материал, който да имитира кората на сиренето "Камембер" - да го защитава от други микроорганизми и в същото време да не пречи на узряването му. За да създадат подобен материал, те използвали лист тънка пластмаса, която покрили с гъбичките от вида Penicillium roqueforti, които са по-познати със свойството си да предават цвета на синьото сирене.

Накрая учените покрили "конструкцията" си с поресто пластмасово фолио, което било способно да държи гъбичките вътре и същевременно да позволява проникването на течности до тях.

За да тестват своя материал, учените капнали малко захарен разтвор върху материала и изчакали да видят какво ще се случи. За две седмици захарта била напълно изядена от гъбичките, оставяйки повърхността напълно чиста.

Още по-изненадващ бил фактът, че след като усвоявали захарта, гъбичките се връщали към латентното си състояние. Това означавало, че новият материал можел да се съхранява в неизползвано състояние много дълго време, "оживявайки" само когато върху него попаднат хранителни вещества.

Единственото условие, което трябвало да се спазва, за да го предпазят гъбичките от унищожаване, било съхраняването му в помещения, в които въздухът съдържал известно количество влага.

Един ден новата концепция може да намери наистина революционни приложения, смятат създателите ѝ. Тя може да послужи за създаването на покривни материали, като например самопочистващи се плотове, които сами унищожават попадналите върху им бактерии.

Още по-примамливо звучи идеята за материали с вградени в тях морски водорасли, които може да се поставят като облицовка върху сградите и така да поемат въглеродния диоксид от въздуха.