Крачка към откриването на „Частицата-Бог“

Експериментите в най-големия ускорител в света (Големият адронен ускорител - ГАУ) вече дават намеци, че дълго търсената субатомна частица може би наистина съществува. Финалното доказателство най-вероятно ще бъде получено в края на 2012 г., съобщиха в понеделник (25 юли) физиците от Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), цитирани от АФП.

"Знаем всичко за бозона на Хигс, освен това дали той наистина съществува", казва Ролф Хойер, генерален директор на CERN.

"Ще можем да отговорим на стоящия пред частицата хамлетовия въпрос – "да бъде или не" – в края на следващата година" допълни Хойер пред журналисти по време на предавана по интернет пресконференция от седалището на CERN в Женева.

По същото време физици от лабораторията Fermilab към щатското Министерство на енергетиката също докладваха за издайнически следи от неуловимата частица, нагорещявайки допълнително дългогодишното съперничество между физичните лаборатории на високите енергии от двете страни на Атлантика.

И CERN и Fermilab успяха да намалят възможния обхват на масите, в които може да се намира "Частицата-Бог".

"Търсенето на бозона на Хигс навлиза в най-вълнуващата си последна фаза", заяви миналата седмица Стивън Солдер-Ремболд, говорител на два от ключовите експерименти във Fermilab.

Който успее да извърши пробива и да докаже със сигурност съществуването на частицата или нейната липса, със сигурност ще получи Нобелова награда за физика.

Дълго издирваният бозон на Хигс, чието съществуване за пръв път е предречено през 1964 г., е липсващото звено на една добре изпробвана и работеща теория, наречена Стандартен модел, която описва взаимодействията на познатите субатомни елементи във Вселената.

Без "Частицат-Бог" целостта на Стандартния модел се разпада, тъй като теорията не може да даде отговор на фундаменталния въпрос защо повечето елементарни частици притежават маса.

За да реши проблема британският физик Питър Хигс предлага механизъм, който може да "спаси" теорията - посредством частица (кръстена в последствие на негово име), която придава на останалите елементи въпросната маса.

"Ако намерите бозона на Хигс, Стандартният модел ще бъде завършен. Ако не – той ще има сериозен проблем. И в двата случая обаче ще направите откритие", обяснява директорът на CERN Ролф Хойер.

Обявеният в понеделник от CERN напредък получи неочаквано предизвикателство от Джордж Смуут, американски астрофизик, който спечели Нобелова награда през 2006 г. за изследванията си, свързани с теорията на Големия взрив, които определиха възрастта на познатата Вселена на 13,7 милиарда години.

"Тук имаме ситуация, в която физиците са "заключени" в рамките на даден модел – в случая Стандартния модел – тъй като той е чудесен при даването на отговори, но преди да се добият емпиричните данни", коментира Смуут.

"Мисля, че ние всъщност имаме пред себе си откритие, но тъй като сме толкова "късогледи" и с промити мозъци, не виждаме новите възможности, които се разкриват пред нас", допълва Джон Илиополу (Йоанис Илиопулос), носител на престижната награда Дирак за 2007 г. за теоретична физика и математика и казва, че "ролята на теоретиците е не само да тичат след получените данни, а да умеят да ги предсказват и очакват".