Кръгът на равносметката

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Експериментира в областта на кратките литературни форми и фотографията. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат. Издадени книги - "Снимки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (стихове, 2012).

Носител е на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007) и на първа награда от Третия национален конкурс за хайку на свободна тема (2010).

Член e на The Haiku Foundation - организация събираща водещи майстори на хайку от цял свят. През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в сайтове и списания като "Simply Haiku", "Whirligig", "Sketchbook", "The Heron’s Nest", "Мodern Haiku", "Notes from the Gean", "LYNX", "Naiku Heute", "Asahi Haikuist Network", "The Mainichi Daily News" и др., част са от международни хайку антологии и сборници.

През 2012 г. негови хайку публикуват изданието на Американската хайку асоциация "Frogpond" и най-голямото руско издание за хайку "Улитка". Има номинирани хайку на конкурсите - "Cherry blossom", Канада и "World Haiku Association Haiga Contest", Япония.

Текстовете му са превеждани на английски, немски, френски, японски и руски езици. Инициатор е на първия национален конкурс за фото-хайга "Сезони", публикуването на "Основи на хайку" от Джейн Райкхълд на български, по негова инициатива се осъществява и благотворителния проект "Оризови полета - фотографии и хайку" за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г.

Ето какво ми сподели той за сборника си "Енсо"...

Какво означава "Енсо" и защо реши да кръстиш книгата си по този начин?

- Енсо е кръг, свързан с дзен философията. Що се отнася за книгата ми "Енсо” това е кръг от време, случки, преживявания, текстове. "Енсо” е кръг на равносметка. Всяка една книга по някакъв начин е енсо, затваряне на един кръг, за да може да се отвори следващият, за да се появи следващата книга.

Би ли могла книгата да се определи, като стил или е плод на експериментиране?

Мисля, че назоваването на точната стилистика на дадена книга, не допринася за по-доброто й възприемане и разбиране от читателите. В днешно време литературата е един голям микс от влияния и наслоявания, които формират всеки автор и всяка една книга. В "Енсо” има много влияния, както източни така и западни, които не си пречат, а се допълват.

Казват, че добрите артисти винаги адресират изкуството си към определена аудитория. Към кого са адресирани стиховете в "Енсо"?

- Добрите артисти не адресират до никого произведенията си предварително, те ги създават за публика, която сама ги намира, публика, която има нужда точно от това, а не от нещо друго, публика подготвена за срещата си с такова изкуство. Подготвената публика е била винаги малобройна и винаги се ориентирала добре в обстановката. Стиховете в "Енсо” са точно за тази публика.

Стиховете в книгата определено са доста контрастни – от позитивни и издигащи до доста тъмни и драматични. Как успяваш да побереш такава богата палитра от емоции в толкова малко строфи?

- Поезията следва извивките на човешката природа, има спадове и възходи, има светли и тъмни моменти, най-страшно е когато една книга е равна, когато някой автор се е пестил, когато не е бил истински. Това веднага си проличава. Когато пиша гледам да бъда истински, това е първото и задължително условие, за да бъде една поезия стойностна и да остава в годините. Днешната поезия би трябвало да е олицетворение на живота, който живеем – кратка, ясна и концентрирана, старая се и моята поезия да е точно такава.

За какъв период от време написа книгата и какво те вдъхнови?

- Написана е за десетгодишен период, но в книгата старите и новите текстове си комуникират добре, затова и между тях се получи добра връзка, което е важно, за да бъде една книга успешна.

Нещата, които ме вдъхновяват, са неизброими, ако пък липсва конкретно вдъхновение, то може да бъде измислено. Съжалявам авторите без фантазия, на които им трябват конкретни поводи за вдъхновение, авторите, които пишат, защото така е модерно и защото писането ще ги направи нещо повече от всички останали.

От това литературата девалвира, а и не само литературата, изкуството като цяло започна да става все по-маниерно и лесно смилаемо, публиката стана все по-всеядна и изобщо не се замисля кой образец е нисък и кой висок. Бъдещето ще покаже до какво ще доведе всичко това.

Каква е поуката от "Енсо"?

- Книгата не е писана, с цел читателите да извличат поука. Ако има поука за някой, то той сам ще стигне до нея. По-скоро всеки автор може да извлече поуките от появата на собствената си книга. Една от моите поуки е, че трябва да продължавам да пиша и да пораствам. Писането е едно непрестанно учене, а какво по-хубаво от това човек да се учи.

Как би коментирал българската поезия в съвременен вариант?

- Новото лице на българската литература (в това число и поезия) е в ембрионален стадий. Трябват всеобщи усилия на пишещи и четящи, за да може то да се роди. Това е общо дело, за съжаление - пишещите хора са разделени на групи и групички, които не само че не си помагат, а и си пречат. Липсва и обективна критика, която да е полезна и за читателите и за авторите.

Докато издателите не намерят начин да промотират литературата ни извън страната, тя ще бъде камерна и позната само за тесен кръг читатели. Останалият свят не е запознат с творчеството нашите големи автори, поради липсата на преводи и добра държавна политика в това отношение, ето защо не бива да се сърдим, че нямаме Нобелов лауреат за литература.

Въпреки всичко, последните години се наблюдава засилен интерес от страна на читателите към новата българска литература, излизат все повече книги на добро ниво, да се надяваме, че тази тенденция ще продължи и в бъдеще.

Не те видяхме на последното издание на "София:Поетики". Защо?

Не всяка поезия печели от прочитането си пред публика, мисля, че моята е от този тип, който е за четене на тихо, и е споделяне между мен и читателя, затова не я представям на четения. "София:Поетики” е форум, който има специално място на българската литературна сцена, и на всяка цена трябва да продължи да съществува. Убеден съм, че на следващите издания ще се представят все по-силни текстове и творци.

Имаш ли планове за бъдещи проекти?

- След всяка излязла книга е добре да има пауза, за да може и авторът и читателите да я осмислят и възприемат по-добре. Следващата година може би ще издам нова книга с поезия, книга с хайку или сборник с кратки прози, коя от тези три книги ще се случи и аз още не знам, оставям се да бъда изненадан.

Ако трябва да направиш някакво послание към читателите и към хората изобщо, базирано на стихове, то какви биха били тези стихове?

-Стихове, които променят. Всички стихове, които не променят читателите е по-добре да не бъдат споделяни.