Основните проблеми пред българската киноиндустрия бяха очертани на пресконференция, провела се в рамките на София Филм Фест.
Тази седмица завършва първият етап от изготвяне на Националната стратегия за култура в частта ѝ за филмовата индустрия, а именно анализ на състоянието на сектора, по който е работела група от петима-шестима души, които са имали за цел да обобщят проблемните зони в българската киноиндустрия.
Основните проблеми, очертани от Диана Андреева, директор на Обсерваторията за изследване на културата, са свързани със Закона за филмовата индустрия и член 17, който определя субсидията за българското филмопроизводство.
За момента нерадостната равносметка е, че 36 милиона е неизпълнението на закона от 2005 г. до 2012 г. Ако се сметне средно, че по един милион лева отиват за производството на един игрален филм, то това означава, че 36 български филма по-малко са произведени в този период, посочи Андреева.
Другата негативна тенденция е, че по Закона за радио и телевизия и условието 10% да бъдат насочвани към филмово и телевизионно производство около 15,5 млн. лв. по-малко средства са насочени към филмопроизводството от 1998 г. до 2010 г.
На практика неизпълнението по двата закона възлиза на близо 52 милиона лева, обобщи директорът на Обсерваторията за изследване на културата и посочи, че липсата на тези средства се е отразила не само във филмопроизводството, а и в загубата на аудитория, отвикнала да търси и гледа български филми.
Социализацията на филмите е друг проблем. Броят на киносалоните прогресивно намалява – ако през 2003 г. те са били 149, то днес са 42 и то включително със залите на мултиплексите. В Северозападния район пък има само две кина с опасност и те да изчезнат.
Независимите кинозали са едва 6-7 и те пък имат проблем с дигитализацията си. В тази връзка и директорът на Националния филмов център Ирина Канушева подчерта, че държавата трябва да подкрепи тези киносалони заради факта, че са по-слаби икономически, тъй като залагат на европейско кино и арт филми.