Любов и тирания в "Зеления бряг"

Читателите, любопитни да надникнат върху един малко известен период от гръцката история – този на военната хунта, отскоро могат да намерят на пазара книгата "Зеленият бряг" (ИК "Сиела").

Романът е първият в кариерата на Натали Бакопулос, но вече ѝ е спечелил наградата "О'Хенри".

С талант и майсторско перо младата писателка пренася читателя в годините на военната хунта в Гърция. Периодът между 1967 и 1972 година се характеризира с опустошения и брутални репресии.

Проникновено и трогателно Бакопулос разказва за политическото потисничество през призмата на отделните хора и ежедневното насилие върху тях. За да илюстрира драматизма на събитията, авторката поставя в центъра им едно семейство, чиито сърцераздирателни истории и съпротива се развиват на фона на размирно време.

Натали Бакопулос притежава магистърска степен по литература от Мичиганския университет, където преподава в момента. Трудът ѝ, представен в литературните списания "Ninth Letter” и "Tin House”, получава наградите "Хопуд” и "О’Хенри”, както и наградата "Артър и Мери Платсиз” за заслуги към гръцкото културно наследство. Номинирана е и за наградата "Пушкарт”. Това е нейният първи роман.

Откъс от книгата: 

Този април, само три седмици преди парламентарните избори, трима мъже в тъмни костюми се срещнаха в центъра на Атина. Поговориха кратко в малка къща на улица "Аспасия", стиснаха ръце и си тръгнаха в отделни коли. В гръцкия Пентагон – масивна бетонна постройка, опасана от високи стени с бодлива тел и отчасти остъклена отгоре, висши военни се съвещаваха около една маса.

По-рано същия ден в хотел "Хилтън" обядваха кралят и кралицата и се състоя съвещание на една политическа партия – все признаци за нормален демократичен живот. Сега на един балкон стоеше часовой на средна възраст, който с бинокъл наблюдаваше в очакване осветения град. Виждаха се Акрополът, хълмът Ликавитос, булевардите, осветени от уличните лампи. Атина все още приличаше на Атина.

Когато вечерта премина в нощ, през тесните улици със засадени дървета на богаташкия квартал Колонаки и жилищните части на квартал Папагос започнаха да се събират мъже в цивилни дрехи. В кварталите Панграти, Кипсели и Амбелокипи военните целуваха съпругите си и излизаха, оставяйки ги да спят в леглата. Зад стария футболен стадион в центъра на града неспокойни войници пушеха цигари и играеха карти. Някои, изнервени от мрачни предчувствия, си разменяха пиперливи шеги.

В Психико мъже с щикове на пушките започнаха да дават заповеди. Вдигнаха от сън съпружеска двойка и ги набутаха в една кола.

– Побързайте! – крещяха им те.

Жената не беше успяла да си сложи очилата, и двамата бяха по пижами. Наблизо друг мъж се покатери на покрива на къщата си, а синовете му се скриха под леглата. В три сутринта Пентагонът беше като осветен от безгрижни деца, оставени сами от родителите. В празна стая един магнетофон, забравен включен от младши лейтенант от Кипарисия, свиреше на никого. Войник от Каламата се беше надвесил замислен над карта на града, а други двама спореха за точната честота на радиосигнал. Завладян от прилив на смелост, млад офицер зареди пушката си, после свали внимателно ударника и пак я зареди.

В стъклото на прозореца зърна отражението си и се стресна от това, което видя.

Отвъд осветените прозорци по-голямата част от града спеше.