Откриха средновековна сграда край Ивайловград

В средновековната крепост ”Балък дере” край Ивайловград, добила популярност под името "Родостица”, през настоящия археологически сезон беше направена изключителна находка - голяма обществена сграда, изградена от камъни, споени с хоросан, със зид, широк 1,10 м, с каменен плочник и с мраморни колони, съобщават от Националния исторически музей (НИМ).

Находката дава основание да се смята, че крепостта "Балък дере” не е просто стражева крепост, а замък, откъдето е бил управляван региона. 

Интересът на специалистите към крепостта е продиктуван от няколко фактора. На първо място, местоположението ѝ - на граничната бразда между България и Гърция. Обектът остава за дълго извън полезрението и на учените, и на иманярите. Което го прави "нешлифован диамант”, който постепенно показвал своя блясък.

На второ място, крепостта се намира на още една граница – на границата между Родопите и Тракия, като охранява подстъпите към тези географски области. И накрая - "Балък дере” е и на трета граница - между средновековната българска държава и Византийската империя. Значението на крепостта е толкова голямо, че дори летописецът на четвъртия кръстоносен поход - Жофруа дьо Вилардуен, я описва като място, спасило българския цар Калоян от латинска клопка през 1206 г. 

Началото на проучванията започва през 2004 г. а редовните археологически разкопки - през 2007-ма. Очакваните резултати не закъсняват, културните пластове достигат дълбочина 2,20 м, като в тях са открити находки от IV в. до началото на ХIV в.

В запазената архитектура още личи късноантичният блясък, включващ сгради, улица с канализация, които са унищожени от славянските нашествия през втората половина на VI в. От този период са съхранени множество предмети на бита - комплект теглилки, ножове, куки за риба, тежести за станове и рибарски мрежи, глинени лампи, женски накити, битова керамика и др., както и неизменното огромно количество монети, в чийто център е откритото през 2009 г. съкровище, датирано от края на V в.

Създаването на българската държава и нейният възход през периода IХ-Х в. също оставят своя белег на "Балък дере”; открити са основи на жилище с огнище, множество старобългарски коланни апликации, факт, показмащ, че е твърде вероятно през този период крепостта да е граничен бастион на българската държава по южната ѝ граница.

През ХI в., когато българската държава не съществува и липсата на традиционното напрежение между двете държави в европейския югоизток води и до промяна във функциите на крепостта, населението започва да живее извън нейните стени, а върху големите сгради се формира некропол с богати гробове - например един от откритите гердани, който е съставен от стъклени мъниста с диаметър 3 мм, след като е бил реставриран се оказа, че е дълъг 4,75 м.

Лебедовата песен на "Балък дере” започва през ХIII в. Превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. променя завинаги геополитическата конфигурация на Балканите. Новите граници и политически порядки обричат крепостта на забвение и постепенно започва нейният упадък. Въпреки това са открити множество монети, луксозни керамични съдове, бронзов обков на книга с изображение на светци, както и архитектурни поправки на съществуващите вече сгради. Най-късно откритата находка е сребърна монета на кръстосеца Гийом II, управлявал атинското дукство в началото на ХIV в.

Находките с експозиционна стойност са над 400 и могат да бъдат видени в залите на НИМ в София и ОИМ - Ивайловград.