Певецът на българското село: Елин Пелин

"Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта." 

                                         Елин Пелин

Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов. Роден е на 18 юли 1877 г. в село Байлово. Други псевдоними, които е използвал, са: Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и др.

Той е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи.

Не завършва гимназия. Страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература.

Елин Пелин започва да пише още като ученик на село. През 1885 г. обнародва първите си творби: в сп. "Войнишка сбирка" разказа "Мило е отечеството", в ученическото списание "Извор" разказа "На майчин гроб", стихотворенията "Зима" и "Привет".

В периода 1895 - 1896 г. е учител в Байлово.

Под стихотворението "Тихи тъги" (1897 г.), отпечатано в сп. "Български преглед", за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин.

В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.

От есента на 1899 г. се установява в София. Библиотекар е в Университетската библиотека в периода 1903 - 1907 г. Оттам го командироват в Нанси, Франция, където пребивава през 1906 - 1907 г.

От 1910 до 1916 г. е пазител в хранилището на Народната библиотека.

Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: "Напаст божия", "Ветрената мелница", "На оня свят", "Гост", "Андрешко", "Пролетна измама".

Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя живот. 

В непретенциозните си, но много популярни хуморески в стихове и проза от сборника "Пижо и Пендо" (1917) майсторът на иронията и на скептичния шопски присмех пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им противопоставя суровата и примитивна правда на истинския живот.

С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител - "Душата на учителя", "Кал", "Самичка", "В интерес на просветата".

Сътрудник на многобройни списания. Редактира и списва почти сам сп. "Селска разговорка" (1902 - 1903). Участва в редактирането на в. "Българан" (1904 - 1909), в. "Развигор" (1921 - 1927, 1937), редактира детските списания "Веселушка" (1908 - 1910), "Чавче" (1913 - 1914), "Светулка" (1904 - 1944, 1945 - 47), в. "Пътека" (1933 - 36); член на редколегията на в. "Септемврийче" (от 1945 г.).

20 години (1924 - 1944 г.) е уредник в къщата-музей "Иван Вазов". През 1940 г. е председател на Съюза на българските писатели. През същата година става редовен член на БАН.

Една от основните теми в творчеството му е църквата и нейните представители. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието - пороци, в които са затънали калугери и свещеници ("Напаст божия", "Братя", "Изкушение").

Елин Пелин е писател с широк интерес към света. Наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата действителност, поезията в селския живот. С особена пластичност се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е свързана с труда и чувствата на хората.

В повестта "Гераците" (1911 г.) - едно от най-значимите произведения в българската литература - Елин Пeлин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал. 

В "Под манастирската лоза" (1936 г.) - цикъл философски разкази и притчи - формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. На аскетизма и догматизма той противопоставя жизнерадостната философия на битието, богатата и сложна хармония на човешката индивидуалност.

През 1920-те и 1930-те години Елин Пелин пише предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - "Ян Бибиян" (1933 г.) и "Ян Бибиян на Луната" (1934 г.). 

Творчеството на Елин Пелин е изключително изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. То е един от върховете на българското повествователно изкуство. Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика.

През октомври 1944 г., след деветосептемврийския преврат, комунистът Станислав Вихров прави опит за убийството на Елин Пелин, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник "Българан" Борис Руменов.

До края на живота си е обременен от материални трудности.

Умира на 3 декември 1949 г. в София на 72-годишна възраст.