Младите надежди на родния хип-хоп

Руди, Дули, Муден и Кукушев са едни от най-новите имена на българската музикална сцена. Всеки от тях е творец поотделно, но заедно представляват изключително свежа комбинация от много талант, много добро чувство за хумор, желание за работа и купища идеи.

Срещнахме се с тях с идеята, че интервю с четирима души едновременно няма да е лесна работа. Оказа се обаче, че е точно обратното. Разговорът ни премина в постоянен хилеж, снимки на кисело зеле и нережисирани включвания на странични хора, които искат да ги поздравят.

Нека всеки от вас се представи с двете си имена

Руди: Аз съм Радослав Радославов – Руди

Дули: Дулислав Дулев – Дули

Муден: Муден Муден Муден. Шегувам се – Александър Митов – Муден

Кукушев: Асен Кукушев - Кукушев, виж колко неочаквано!

Руди: Доста време му отне да си измисли псевдонима.

Да, и аз се чудех как го е измислил... Добре, знам, че по принцип всеки един от вас се занимава и с други неща освен групата. Какво работите всъщност?

Кукушев: Значи аз съм актьор най-вече, като цяло и всъщност. С това се занимавам. Имаме представление, в което играем с Дули и с Мудния. "Нагоре ли отивате?" се казва. В интернет пише къде може да се гледа, ако на някой му е интересно. Иначе също така уча едни дечица на английски език. Много приятна работа, а и те ме учат на много неща по цял ден.

Муден: Аз съм така нареченият трапезен революционер в момента (всички избухваме в бурен смях). Иначе също съм завършил актьорско майсторство, но не се занимавам толкова много с това.

Дули: Но пък миналата седмица си взе дипломата.

Муден: Да, миналата седмица си я взех.

Кукушев: Която отваря вратите широооко...

Дули: Аз съм актьор.

Руди: Ти взе ли си дипломата?

Дули: Не... и дядо това ме пита. Защото сестра ми, която е по-малка от мене, ще си я вземе скоро. Братовчед ми също си я взе. А аз не съм. Но искам да се занимавам с актьорство. Отделно се занимавам и с други неща, с които си изкарвам пари, защото само с това за момента в България не става.

Руди: Аз съм музикант, но съм завършил икономика, работя основно по специалността си и се занимавам с маркетинг в една голяма международна фирма.

С моята колежка един ден римувахме артистичните ви псевдоними. Вие какви рими бихте им измислили?

Руди: Значи вие сте тези, които сте ги написали в интернет? Аз направо мога да спомена какво има като коментари в YouTube. Неща от сорта на "Руди, чу ли Муден е напушен?", "Брули дюли, круши и банани"...

Кукушев: И ние отделно се забавляваме и си измисляме някакви неща. Харесваме хората, които са креативни, защото обогатяват нашия фолклор, така да се каже.

Дули: Кукушев е приятел със Ушев!

Муден: Може ли да си кажа любимата рима, която обаче не се римува на Муден, но...

Може, може...

Муден: Колко време чакам да получа признание, Муден не е начин на живот, а състояние.

(всички се кефят)

В какъв музикален стил работите всъщност?

Руди: Начи, без две мнения – хеви метъл абсолютно.

Муден: И то доста тежък...

Руди: ...с елементи на фолклор.

Кукушев: Завиваме към джаза понякога, когато сме малко по-чувствителни, също така блус...

Дули: И по-лек рокендрол, разбира се, защото все пак имаме китара.

Нещо попфолк?

Руди: Само през уикендите!

(отново бурен смях)

Муден: Аз не и през уикендите.

Кукушев: По празници и по избори също.

Дули: Ами не е модерно някак си вече. Попфолкът си отива, а ние трябва да следваме тенденциите все пак.

Муден: Това не значи, че ако попфолкът беше на мода, щяхме да правим попфолк. Пак щяхме да правим това, което сега си правим.

Имам един въпрос към Муден. В следващата ви песен смяташ ли пак да изпееш псевдонима си?

Кукушев: Той е нарцистично влюбен в себе си, казвайки името си всеки път.

Това някакъв код ли е?

Руди: Абе отговорът е ДА!

Кукушев: Примерно Кукушев никога не се споменава, защото няма ритъм, няма нищо...

Муден: Аз понеже съм егоистче, си слушам само нашата музика и се споменавам само себе си. Друга музика не се слуша.

Кукушев: И си се награждаваме, и си се обичаме, и така.

Руди: Освен че слушаме само нашата музика, всеки си слуша само неговите части и другите ги превъртаме.

Добре, все пак още е месец февруари. Вие какво празнувахте – Свети Валентин или Трифон Зарезан?

Руди: Аз работих. Не съм празнувал нито едно от двете.

Муден: Начи, аз като един виден трапезен революционер, както казах преди малко, винаги съм празнувал Трифон Зарезан. Никога не съм празнувал Свети Валентин. Тази година за първи път имаше някакви изблици на някакво празнуване на Свети Валентин. Дори бях така добър да направя един подарък, който няма да казвам какъв е.

Дули: Ти да видиш! Това е новина и за нас.

Муден: Ами да, досега винаги е имало една трапезичка. Но тази година имаше малко разнообразие.

Кукушев: Значи аз празнувах деня четвъртък. Много добре го отбелязах вкъщи. Прибрах се от работа, легнах си, заспах, много празнично си заспах, празнични неща сънувах. Любовно-трифоново-зарезански. Събудих се на другия ден, още по-празнично беше - петък вече пък съвсем.

А какво мислите за цената на тока?

Кукушев: Това е много интересно. Повечето неща по такива теми ги гледаш само по телевизията и изведнъж като стигне до тебе... Моята сметка е два пъти по-висока наистина. Супер странно е това. И от тази гледна точка протестите са оправдани. От всякаква друга – не съм много сигурен, защото никой не знае какво иска. Само да ходим да викаме по улиците...

Муден: Нашата сметка е нормална. Даже е по-ниска от миналата година, но от това, което гледам по телевизията, виждам, че доста хора са ощетени. И това не е нормално.

Дули: Аз между другото реших нещо днес и смятах с вас, момчета, да го обсъдя, но мисля, че сега е моментът да го споделя. Смятам да направя една глобална организация, с която в един и същи ден, в един и същи час да спрем тока в целия свят. Айде да видим какво ще правим, като спрем тока. К'во праим? Ей сега да спре токът, к'во праим?

Муден: Аз между другото искам да се обърна към производителите на айрян. Преди малко изпих един айрян и беше все едно пия вода. Моля ви се, правете по-качествен айрян...

Добре де, по принцип от политика интересувате ли се?

Муден: Значи, някои казват "Искам да направя т'ва, т'ва, т'ва и т'ва, да натрупам опит и да вляза в политиката". Аз пък искам да направя т'ва, т'ва, т'ва и т'ва и след това да си взема една къщичка в Стара планина например, на някое безлюдно място...

Дули: Чакай, чакай само да те питам. Някой питал ли те е какво искаш? Ще правиш това, което се изисква!

Муден: Е, като спре да се изисква, какво правим? Отиваме в Стара планина.

Какъв референдум искате да се проведе в България?

Руди: За и против попфолк музиката.

Дули: Може да се направи референдум за или против пилето в грах.

Муден: За или против безбожното напиване.

(Тук всички в един глас се възмущаваме и заявяваме, че ще гласуваме ЗА)

Кукушев: Шоколадът да бъде достъпен за повече хора.

Кукушев: Аз и преди съм казвал, затова сега няма да бъда оригинален, просто ще го повторя. Ние сме бой банда, защото като отидем някъде и след това искаме да си тръгнем, хората казват "Недейте да си ходите", ние казваме "Не, ще си ходим", те казват "Не" и почват да ни бият. Бият ни хората, защото не ни пускат да си ходим. Ние иначе сме миролюбива банда.

Муден: Някой да е чувал бой банда да прави хип-хоп? Аз не съм чувал.

Дули: Ние откога сме бой банда?

Кукушев: Не, бе, слушай, слушай: Бисти БОЙС, те дори сами са си го ръгнали в името.

Муден: Ама те не са бой банда, те са генгста рапъри.

(Преди да се заформи скандал и да ме набият, бързо сменям въпроса)

Добре, добре, кажете от кой отбор сте?

Кукушев: Начи, най-вече подкрепям Левски. Също така много, много, много обичам Барселона, но искам да отбележа, че не съм от тези фенове, които сега са фенове, понеже Барселона са най-добрите. Още от пети клас, когато бяха на десето място, тогава купиха Роналдиньо и той ги изстреля, и така. И Ривалдо ми е all time favourite.

Руди: Аз няма да казвам от кой отбор съм. Само ще кажа, че съм израснал в Подуене, срещу стадион "Герена".

Муден: Аз съм от Спартак Плевен.

Дули: Аз футбол не гледам.

Кажете ми тогава името на някоя известна мацка, на която няма да ѝ простите.

Руди: Аз съм доста жертвоготовен човек... не бих казал така само едно име. Но нека конкретизирам. Когато бях сигурно на десет, Моника Белучи изглеждаше много добре. Като станах на 15, пак изглеждаше много добре. Сега сигурно е на 70 и пак изглежда много добре.

Кукушев: Много е хубава, да!

Муден: Аз същото мисля и за Лил Ким. Така като бях по-мъничък изглеждаше по-добре. Сега малко...

Руди: Е, ама сега би направил всичко от любов към музиката.

Кукушев: Аз не мога да конкретизирам един образ, защото някак си е нечестно. Егоистично е. Но като цяло моделите на Victoria's Secret...

Дули: Точно това щях да кажа и аз.

(Тук двамата стискат ръце съзаклятнически)

Кукушев: Наистина, те са истински жени, защото са манекенки, но си имат всичко.

Дули: Аз се сещам за още една мацка, която като я видя и изтръпвам...

Руди: Лили Иванова...

Кукушев: Нее, тук настръхва...

Дули: Е, аз забравих вече как се казва мацката.

Муден: Защо пък известни мацки. Според мен пък кварталните мацки са си много по-готини.

(Тук по някакъв необясним и непреразказваем начин разговорът ни преминава от спасителка на плажа, през това, че Дули ще спира тока вече официално и колко време отнема варенето на истинска лютеница)

Муден: Говорим за лютеницата, защото тя е неразделна част от хип-хоп културата.

Кукушев: Генгста шитец лютениззззза.

Заговорихме за лютеница, та се сетих. Какви искахте да станете като малки и сбъднаха ли се детските ви мечти?

Кукушев: Начи, аз първо исках да стана художник. Рисувах много, ходих на уроци. Това беше до деветата ми годишнина някъде. След това изведнъж рязко така ми се случи, че участвах в един филм и в крайна сметка станах актьор. Това учих, сега с това се занимавам и се надявам да се занимавам още повече. Дори тази авантюра с музиката също минава през актьорската гледна точка. Хем съм аз, хем не съм. Шизофрения.

Муден: Аз като малък исках да стана футболистче. Винаги съм искал да стана футболистче.

Дули: Аз съм човек на мечтите и си поставям за цел мечти и си ги сбъдвам. И онова, което съм си поставил за мечта, за цел, съм си го постигнал.

Стигнахме и до традиционните ни въпроси. С какъв алкохол обичате да си махате главата?

Руди: Аз много исках да мога да се науча да пея и да свиря на китара. За съжаление обаче не се получи...

Кукушев: На мен така малко по-рядко ми се случва да пия, но пък ми е много вкусно и обичам да пия виски.

Муден: Така, нека в следващия един час да разкажа и аз. Сега, ако кажа, че не пия алкохол, ще излъжа много брутално. В началото обичах да пия водка. След това някак си ракията навлезе в моето, така да се каже, ежедневие. След нея, сега напоследък, уискито доста ме влече. Мастика не обичам. Пия мастика, но когато е свършило всичко останало. Нямаш избор.

Дули: Аз понеже съм бил барман, обичам да правя алкохоли. Много обичам да експериментирам с алкохолите, да ги правя на шотове и да махам главите на хората. От всичко най-обичам мента с мляко.

Руди: Аз обичам да консумирам уиски, но само умерено и то само когато не съм с автомобила.

Кукушев: Искам да кажа, че Руди е човекът сред нас, който живее в 23 век. Той знае всичко, много помага и даже прави постери. Искрен съм!

Разкажете някоя ДИВашка история, моля.

Кукушев: Сега ще намеся Дули. Преди доста години, доста, доста - пет-шест примерно, работихме заедно на морето една работа, която може да бъде доста скучна. Трябваше през деня да раздаваме разни флаери на хората, което беше много скучно и адски трудно. Те са едни чужденци, които не искат да им даваш хартии и, ако не вложиш нещо креативно, ти става много тъпо. И един ден стоим пред един хотел и оттам пускат някаква музика. Ние с Дули решаваме, че трябва да ги раздадем тея флаери възможно най-бързо, защото ще умрем от скука и ще се удавим в морето.

Дули: Решихме, че си ни е кеф, че сме заедно и седим в центъра на Слънчев бряг. Усетихме къде се намираме и какво правим, че е лято и че е супер яко. Та пуснаха една песен, ние започнахме да си я пеем, да си танцуваме на нея, ама изобщо не ни пука, защото минават само чужденци и никой не ни познава. И си се забавляваме. По едно време обаче се оказва, че сме направили кръг от хора, които за да преминат, трябва да ни заобиколят, но те не преминават, а застават. И както си танцуваме, песента свършва, ние се оглеждаме и виждаме, че има супер много публика и... раздадохме супер много флаери. Оказа се, че част от шефовете ни също са сред публиката. Дадохме им и на тях даже...

Кукушев: А те после ни дадоха и на нас – бонус 50 лв. Държа да отбележа.

(В този момент се чува Happy Birthday To You от детски рожден ден в близост)

Муден: Аз не се сещам за дивашка история, но мога да сътворя една ей сега, като се присъединя към дечицата...

Руди: И аз нямам, но е най-странно, когато се събудиш на непознато място. Партито не е било достатъчно добро, ако всички, които са участвали, поне две седмици след това не ги е срам да се погледнат.

Муден: На непознато място само се събуждаш, вдигаш чаршафа и си викаш "Еее, добре, бе, момчеее..."

Дули: ТАЙРА БАНКС! (Дули се включва неочаквано, но ние се радваме, защото все пак се е сетил за мацката, от която изтръпва). Кефи ме не само като жена, а и заради това, което прави.

ДИВ Блиц:

Руди

Давам: музика 

Искам: щастие

Взимам: живота си в ръце

Дули

Давам: сърце

Искам: световен мир

Взимам: позитивна енергия

Муден

Давам: рими

Искам: да стана пак нормален

Взимам: чашата и си сипвам

Кукушев

Давам: усмивки на хората

Искам: здраве и още много неща да науча

Взимам: това, което съм дал и малко повече, но само от хубавото