Уитфийлд Крейн от Ugly Kid Joe: Ще ви отнесем!

Няма човек, който да е живял през деветдесетте и да не знае историята за котките в люлката, която симпатичните, русоляви, рок хулигани от Ugly Kid Joe разказваха, докато тъпчеха зелената ливада с кубинки или скачаха по пясъка на плажа.

15 години по-късно те изненадващо напомниха за себе си с чисто новото си EP "Stairway to hell” (пародийно намигване към великите Led Zepelin) и тръгнаха на път. Хващам вокалиста Уитфийлд Крейн, който ми обяснява, че в момента се намира във Виена, заедно с купчина мъжаги и една дама и просто няма търпение да дойде в София. Това ще се случи точно на 8 юли, на националния стадион Васил Левски.

От разговора, който проведохме се уверих в две неща – Уитфийлд е страшен пич и след седмица ни очаква едно повече от добро шоу...

Изминаха повече от 15 години, откакто последно бяхте на сцена. Какво се случи през това време?

– Откакто групата се раздели през 1997 година се случиха доста неща. Имах няколко странични проекта, свирих в една холивудска банда, наречена Medication за 2-3 години. Също така бях вокалист на групата Another Animal, която направихме заедно с момчетата от Godsmack.

Отделно от това гледах как племенницата ми расте, пътувах много по света и карах сноуборд.

Сега Ugly Kid Joe се събраха отново. Издадохме EP с шест парчета, наречено "Stairway to Hell”. В момента сме на турне, обикаляме цяла Европа, след това ще посетим и вас и накрая заминаваме за Азия. Общо-взето, животът е прекрасен!

Можеш ли да разкажеш нещо повече за "Stairway to Hell” – проектът звучи доста класически?

– Бих препоръчал на всеки да го чуе и да го окачестви. Това са шест различни вокални стила, вплетени майсторски в аранжимента. Музиката от "Stairway to Hell” е страхотна, звукът е убийствен. Нямаме мениджър. Всичко е направено така, както ние искаме. Вкарали сме доста електронни звуци, което отначало бе странно, тъй като електронната музика като цяло е далеч от мен, но мисля че се получи добре. Трябва да чуете резултата и ще разберете за какво говоря.

Имате ли планове да издадете албум?

– Ами, в момента промотираме EP-то и от това, на което ставаме свидетели по време на турнето хората много го харесват. Зависи от реакцията – ако публиката изиска от нас нова музика, ние разбира се ще я направим. Но засега сме се съсредоточили над турнетата. Това е нещото, което просто обожавам. Нямаме търпение да посетим България, вълнуваме се всеки път когато трябва да свирим на някое ново място. Защото музиката е това, което обединява хората, независимо дали сме в България, в Русия или в Индонезия – музиката е навсякъде. Така че, да, в бъдеще може да помислим за албум, но засега искаме да наблегнем на "Stairway to Hell”.

Разбрах, че имате нов човек зад барабаните и то жена?

– Да, името ѝ е Шийла Ел и е страхотна. От нея енергията направо струи. Учила се е в Университета в Сейнт Луиз – този на Шанън Ларкин (барабанистът на Ugly Kid Joe и Godsmack, който в момента е на турне с вторите – б.а.). Това, което мога да кажа за нея е, че тя е зверски добър барабанист и направо ще ви отнесе лицата!

На фестивала Download в Англия преди месец излезе с тениска на Motorhead – май много се обичате?

– Да, дизайнът на тениските им е страхотен – сега правим такива и на Ugly Kid Joe и "Stairway to Hell”. Това бе смело решение. Просто се обадих на мениджъра им и им го предложих. Всички се съгласиха – бяха наистина поласкани. Единственото условие бе да не ги продаваме, хаха.

Факт е, че хората асоциират Ugly Kid Joe предимно с "Cats in the cradle” и "Everything about you” и сякаш в съзнанието им все още сте онези безгрижни момчета, които тичат по черно-белия плаж. Защо този образ се е запазил толкова силно, дори и след толкова години?

– О, не знам. Нямам идея. Но е факт и, честно казано, ме кара да се чувствам ужасно горд и благодарен. Предполагам, че това просто са много добри песни. Нямам търпение да видя как ги изсвирим на тези хора на живо в България.

Разделихте се през 97-ма, а се събирате чак сега - след толкова много време. Как изобщо взехте това решение?

– Смятам че инициатори бяха Дейв Форман и Шанън Ларкин. Както знаете и двамата работиха по другия си проект, но един ден просто се спогледаха и си казаха: "Хей, защо не направим малко музика за Ugly Kid Joe!”. След това се обадиха на Клаус Айхсщат, а той извика мен. Това можеше да се случи по всяко време – можеше да се случи и преди пет години, можеше да се случи и след десет... Така че еднозначен отговор на този въпрос няма. Върху него би могло да се разсъждава до безкрай. Важното е, че сега сме тук.

Вие сте поредният пример за култова деветдесетарска банда, която решава да се събере и да прави музика отново. Какво, според теб, накара толкова много ваши колеги да постъпят по този начин?

– Ами, понякога е заради пари. Друг път хората просто си липсват. Може да има много причини за едно повторно събиране. Знаете, често се случва така, че дадена група изобщо не завършва добре. Накрая на всички членове им е писнало от другите и понякога е нужно да минат малко години, за да осъзнаят колко се обичат.

При нас например стана следното: към края на 1996 и началото на 1997 година ние вече не се харесвахме. И в това нямаше нищо лошо. Просто трябваше да спрем да правим музика, защото тя нямаше да е добра. Сега сме натрупали много повече опит, свирили сме и в други проекти. Всички се оказахме готови на тази стъпка.

Повторното събиране е точно като семейна двойка в развод – първо смятате, че вече не сте един за друг, но след това се поглеждате в очите и си казвате: "Хей, обичам те!". Възможно е след това да живеете дълго и щастливо и да имате деца. Само че в нашия случай децата са песните, хаха. Ние обичаме децата си и сме щастливи да ги пеем отново.