За пресечната точка между моторите и джаза – импровизацията

Дали има нещо общо между джаза и моторите – да, импровизацията, фантазията, идеята, която те води нанякъде, незнайно понякога точно накъде, но си готов да я следваш. И това ни стана ясно на една невъзможно случайна среща. Нова Загора, събота вечер, насред осеяната с празни бирени чаши и угарки от цигари поляна около стадиона. Дъни метъл и е пълно с рокери – есенната среща-закриване на мото сезона.

Конкурсът за "самоделка” събира вниманието – необичайни, меко казано странни, но пипнати, изкусурени, лъснати с внимание, дори накипрени машини. И от къде започва всичко – ами от фара.

Идеята за нов мотор започвала от фара!

Станимир Петров е на около 40 години. Роден е в Нова Загора и след завършване на средно специално образование живее там. Работил е 11 години в завод за металорежещи машини, а натрупания опит прилага в последните 12 години в частна фирма. Казва, че е щастливо разведен, но сега си има ново другарче и "е много щастлив". Има и 15-годишна дъщеря.

Кое е първото нещо, което си сглобил сам?

Всеки моторджия, преди да се качи на мотор, първо е търкалял велосипед. Това бе и първото нещо, което сглобих – беше… преди около 30 години.
За първи път се качих, естествено, на "Балканче”, колелото беше на свако ми. И може би оттам тръгнаха нещата.

А първото нещо, което запали?

Първото нещо, което сглобих сам и запали, естествено, е първият ми мотор - един доста стар МЗ и да си призная доста трудно беше да го докарам в прилично състояние. Тогава бях едва на 21 години и абсолютен лаик. Но пък като запали кефът беше неописуем..... Моторът после ми го откраднаха. Времената бяха такива, то и сега не са по-добри.

Изработваш всичко сам – защо?

Защо изработвам всичко сам…? На първо място, защото мога, и после, защото за някои части родният пазар е силно ограничен... а и все пак не съм милионер.

Не е ли интересно да правиш мотори, като съвместяваш части от други мотори?

Нямам представа дали е интересно, не съм го правил. Аз съм малко индивидуалист. Със сигурност от готови части е по-лесно, ако се намери нещо подходящо.

Какъв е пътят на направата на един такъв мотор? Как се заражда идеята за едно такова нещо?

Ами… може да е малко комично, но досега започвах от… фара и после идва цялото.
На първо място трябва да имаш идея, после материали, както и много опит с машини. Трябва обаче и да можеш да мислиш мащабно - дизайнерска мисъл, както е модерно да се говори напоследък. Минава се през машинна база. Освен това трябват и доста парички, особено на фона на нашия стандарт. Най-важното обаче – трябва много мерак. А иначе лесно няма.

Прави впечатление, че всичките ти мотори са красиви – в буквалния смисъл на думата. Това важно ли е за теб.

Красиви машини - радвам се че мислиш така, а и оказа се – за което също се радвам - не само ти мислиш така, но и други ги харесват. Това ме радва. Разбира се, че е много важно как изглеждат моторите ми - винаги съм се старал да правя нещата освен функционални и добре изглеждащи. Дали съм успял - нека хората преценят.

Кои мотори са най-красиви?

Аз съм фен на чопърите - това са моите машини. А и от гледна точка на това, че аз изработвам мотори, според мен именно чопърите дават най-много свобода на въображението и майсторлъка.

Караш ли моторите, които изработваш?

Да, естествено, че ги карам, но в околностите и по черни пътища. Тези машини нямат регистрация и го правя нелегално.

Всъщност, ти не си рокер в буквалния смисъл на думата...

Да, аз не съм типичният рокер, не знам дали изобщо мога да се нарека рокер. По-скоро аз съм един фен на моторите... Всъщност и аз не знам какъв съм точно.

Нито един от твоите мотори не се продава? А имал ли си предложения за това?

Мераклии да ги купят има, но никой не е готов да плати подобаваща цена. Аз пък не искам да правя подаръци…

Сигурно домът ти е пълен със скици, чертежи и части? Как семейството ти приема това твое хоби?

Нямам нито един чертеж за абсолютно нищо, което съм правил. Имам въображение и добра памет - всичко е в главата ми. А иначе части в дома ми няма, тъй като си изработвам сам нещата. Признавам, материали има, но готови части - не. Домът ми по-скоро е пълен с китари и шевни машини.

Познаваш ли други такива хора като теб, с такова хоби, и разменяте ли идеи и части?

За съжаление не познавам много хора, които имат подобно хоби. Може би само един–двама. Или хората не се афишират, или просто сме много малко, което е жалко според мен. Бих се радвал да познавам повече такива хора.

Дъщеря ти и съседските деца запалени ли са по моторите, които правиш? Помагат ли ти и возят ли се?

Дъщеря ми не се интересува от тези неща. А иначе хлапетата си умират да се качат на мотора и съм возил някои от тях.

Имаш и друго хоби – музиката. Какво слушаш докато правиш моторите си?

Да, другата ми голяма любов е музиката. Докато работя по някой проект не слушам музика - няма смисъл просто нищо не се чува от шума на машините.

На какво свириш и каква музика обичаш най-много да изпълняваш?

Аз съм стар рокаджия - Deep Purple, Rainbow, AC/DC, Iron Maiden, но на 18 години открих джаза, фънка, фюжъна.
Свиря на всички възможни китари – акустични, електрически, 4, 5 и 6-струнни бас китари, малко контрабас, малко ударни. Свиря също и с уста…

Обичам да свиря различни неща, според музата и настроението – понякога - фънк, друг път - блус, джаз, рядко – фламенко. Напоследък нещо ме хваща ритъм енд блус-ът.

Кръщаваш ли моторите си с имена?

Измислих си лого - sgpproject, което ще рече: Станимир Георгиев Петров проект. Просто колкото си иска, но на мен ми допада, а и нали съм си индивидуалист... А иначе, правих една хонда и нямаше как да я кръстя другояче - тя си има и номер, и регистрация...

Моторите ти не приличат ли на някои музикални инструменти – ако не като звук, то като идея?

Върху това не съм се замислял. А и не съм се стремил към това до този момент, занапред - ще видим.

Пожелаваме на Станимир някой ден да тръгне на турне със собствената си група, като пътуват на изработени от него мотори!