Защо бури и градушки удариха Черноморието?

Оказа се, че опустошителните бури по родното Черноморие не са нещо непознато за този бряг. Напротив, тя е ординерно събитие, очаква се с тревога всяко лято между 10 юли – 25 август. Има си дори и име – "бора”.

Според етимолози името идва от страшния за античните гърци северен вятър, наречен от тях "борей”. Случва се веднъж, но понякога два пъти на лято. "Бората" се отличава с внезапно потъмнял плътно от черни облаци хоризонт от северозапад, силен вятър с обилен дъжд (понякога и градушка) и малки торнада. Цялата буря принципно трае межди три, четири часа, а в редки случаи и повече.

Всъщност реките между Созопол и Черноморец, при Каваците, Алепу и Аркутино, Ропотамо, Дяволска, Караач, Велека и куп други дерета по странджанския бряг излизат от коритата си и заливат огромни ниски площи. В морето, понякога в самите пристанища се разбиват десетки лодки и по-малки кораби, разрушават се паянтови къщи, наводняват се мазета и приземни етажи.

"В Созопол, откъдето са личните ми наблюдения, при ” бора” през лятото на 1963 г. се разби на самото пристанище кораба "Сийка”. В края на осемдесетте години в пристанищния залив потъна кораба "Балкан”. Само преди 5-6 години юлска "бора” помете десетина дървени заведения на Градския и Харманския плаж. 

Прелиствайки стари хроники и вестници установявам, че през август 765 г. "бора” потопява пред Поморие 2600 византийски кораби, тръгнали на поход срещу България. Девет години по-късно същата съдба сполетява 2000 византийски кораби пред Несебър. Над остров Св.Иван през 1629 (края на юни) бора потопява флотилия от 17 казашки кораби, ограбили въпреки общата вяра всички християнски църкви и манастири от Ахтопол до Св.Никола (днес Черноморец).

Известният български писател и деец на ВМРО Атанас Разбойников на летуване в Созопол през август 1926 г. е станал пряк свидетел на две "бори” – на 10 и 23 август и ги описва с характерните за "бора” особености – силен вятър, обилен дъжд, "чиито капки шибат лицата като куршуми” (цитат А.Р.), огромни вълни в морето. Те разбили новостроящия се вълнолом, отнасяйки осем железобетонни блока, два от които тежали по 30 тона, а останалите шест по 25 тона. При подобна "бора” в Бургаското пристанище пострадали през 1921 г. цитирам: "8 платнохода, 1 моторен катер с 400 тенекии газ и 1 реноркьор”.

Така, че нищо ново под слънцето. Няма зловещи резултати от глобално затопляне, нито резултат на експерименти на свръх силите за климатични войни. Друг е въпросът, че пораженията сега са по-големи на сушата поради далеч по многобройните жители, наличието на сериозна инфраструктура.

Какво да залеят Ропотамо и Дяволска река, когато до 1966 г. между Созопол и Приморско нямаше път, нямаше ги и стотиците хотели, хилядите нови жилища. До 1960 г. Приморско бе село с 15 къщи, а Китен с 10. Сега двете някогашни селца са средно големи за българските мащаби градчета.", коментира проф.Божидар Димитров.

Тази година порои "удариха" цялата страна. Паниката, която се създаде беше главоломна, говореше се климатични оръжия и дори опити на извънземни. В крайна сметка в България бурите и градушките не са нетипични, но прекомерното застрояване и непочистването на речните корита води до по-сериозните поражения.