Самодивите в Еленския Балкан са обект на множество легенди и поверия, които оживяват в разказите на местните жители. Тези мистични създания са известни със своята красота и магически способности, но също така и със своята способност да ослепяват всеки, който има нещастието да ги види през нощта. Страхът от тези митични същества е толкова голям, че хората в района избягват да излизат навън след залез слънце, а старите разкази продължават да се предават от поколение на поколение.
Историята за самодивите в Еленския Балкан датира още от 70-те години на миналия век, когато един местен жител постепенно загубил зрението си след среща с тези създания. Той търсил помощ от известната пророчица Ванга, която веднага го попитала дали е виждал самодивите. Мъжът признал, че е забелязал странна жена в бяло на поляна, докато се прибирал със стадото си. След този инцидент той започнал да усеща, че зрението му избледнява.
Оттогава легендата за самодивите се разпространява из селата и махалите на Еленския Балкан. Всяка история за човек с проблеми със зрението води до споменаването на самодивите и техните зловещи способности. Според местните има случаи, когато възрастни хора са загубили зрението си за няколко дни, без лекарите да могат да установят причината.
Според традициите, самодивите избират определена поляна, където танцуват, особено по време на пълнолуние. Те се описват като привидения, неясни фигури на момичета в дълги, светещи бели роби, които извиват телата си в мистичен танц.
Легендите за самодивите не са ограничени само до Еленския Балкан. Във видинските села също има истории за тези мистериозни създания. Според местните, преди няколко години самодивите отново са се появили в района, като обикновено излизат по време на есенното равноденствие и тогава танцуват. Според тамошните хора, те са причинили щети на село Шишенци, където броят на населението мистериозно започнал да намалява. Жителите твърдят, че често чували викове през нощта и са свидетели на странни случки. Загадката се подсилва от факта, че петима мъже безследно изчезнали, а двама от тях по-късно били открити, но не помнели нищо от периода, в който липсвали. След това започнали да си припомнят странни истории, които не звучали логично.
Мистерията се задълбочава още повече след случая, когато един овчар, който се връщал късно от паша с авцете си, видял самодивско хоро край Бънчовата чешма. На следващия ден местните отишли на мястото и открили земята да е отъпкана под формата на пръстен.
А един животновъд през 1995 г. бил свидетел на страховито торнадо, придружено от силен женски смях. Денят е бил спокоен, а внезапно се е появил ураганен вятър и се оформило торнадо, продължило десетина секунди, но то отнесло всичките му овце. Въпреки продължителното издирване, той никога не е намерил овците си.
Видинските села и досега не могат да се отърсят от страха, че околните гори са свърталище на самодиви, които си търсят мъже. До ден днешен местните избягват да излизат навън, когато се мръкне, а горите са забранена територия. Мистерията около самодивите продължава да вълнува фантазията на хората и да създава усещане за неизведано и магично в този красив и тайнствен район на България.
Източник Novinite.bg