Светът става по-богат, но не и по-щастлив

Държавите по света стават все по-богати, но не и по-щастливи. Това стана ясно на еднодневния семинар "Перспективи за щастие”, организиран от фондация Credo Bonum в събота (30 юни).

Проблемът в тази зависимост се крие във факта, че светът става все по-сложен, а медиите изпълват хората с непреодолим страх, смята Лео Борманс, автор на "Световна книга на щастието”.

Антропологът Харалан Александров очерта три основни тенденции за това какво прави българите нещастни. Според първата ние се чувстваме зле, защото непрестанно сравняваме себе си с другите страни, които са значително по-добре икономически.

Другото сравнение, което пречи на българина да преодолее негативизма си, е това между вчера и днес. То е по-характерно за по-възрастното поколение, което е станало свидетел на различни политически режими и може да прави сравнения.

Втората хипотеза гласи, че страдаме от атипичен песимизъм. Тази диагноза се приписва основно на хора, които са успели, но се възприемат песимистично.

На трето място остава системният провал в трансформирането на личното благополучие в публично.

Оказва се, че българите възприемат щастието като място, на което няма неравенство и най-вече няма пари. То е символ на хармоничните човешки отношения и представлява пространство, свързано с почивка.

Интересен е фактът, че в Европейския съюз възрастните хора се възприемат като по-щастливи, докато в България тенденцията е противоположната. Освен това фантазията за спасение в индивидуален план у нас е по-силна при младите, отколкото при поколението, преживяло редица промени.

Щастливо общество се създава както от правителството и политиката, така и от самите хора, разкри Ванеса Кинг, представител на британската фондация "Активност за щастие”. Институциите трябва да полагат множество грижи, но голяма част от трансформацията в позитивен план лежи в ръцете на обикновения човек.

Според Кинг днес училищата са фабрики за изпити, но не учат децата на нищо, свързано с ежедневието. Гостът очерта и още няколко важни тенденции в световен план. По думите на Ванеса женените хора са много по-щастливи от тези, които живеят без брак.

Съвсем логично и тези, които са безработни, се чувстват по-нещастни от хората, които работят. В плана на заетостта тя заяви, че хората работят много по-добре, когато са щастливи, и посъветва работодателите да подхождат внимателно към своите подчинени.

Кристиян Бьорнскоу от Университета в Орхус, Дания, даде обяснение на това защо Дания е най-щастливата страна в света и защо е най-щастливата страна в ЕС от 1973 г. насам. Според него има два основни фактора, които правят хората в една държава щастливи - чувството за лична свобода и вяра в човека на улицата. Последното предполага усещане за грижа не от страна на правителството, а от обикновения гражданин. Личната свобода пък е свързана с усещането на човека, че може сам да промени живота си.

Според Бьорнскоу по-възрастното поколение в България не е склонно да вярва във възможността за подобни промени, защото в миналото е живяло в режим, в който за всички промени се е грижила държавата. По думите на лектора младите са по-склонни да вярват и да търсят промяна в живота си, което е позитивна тенденция и показва, че младото поколение е по-оптимистично настроено.