Следвоенните разкази на Ремарк за Първата световна война

Ерих Мария Ремарк е псевдоним на германския писател Ерих Паул Ремарк, роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.

За пръв път в превод на български излиза сборникът му с разкази "Врагът", съобщиха издателите от "Сиела". Изданието съдържа следвоенните разкази на Ремарк за Първата световна война.

Той пише "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", както и тези разкази, в края на 20-те години на миналия век като антиспомен на описанията, възхваляващи войната от гледната точка на офицери и националисти. Ремарк се е стремил да анализира "чисто човешкия аспект на военните преживявания".

Публикувани за пръв път през 1930-31 г. в американското списание "Колиърс", тези разкази са един вид продължение на романа "На Западния фронт нищо ново". Всички те имат една тема - стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Въпросът и в романа, и в разказите е един и същ: "Какво е станало с онези, които са оцелели през войната?".

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят два негови романа, като публикуват едно твърдение, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер /Ремарк - на обратно/. Отнемат му немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.

През 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г., съобщава БТА.

"Какъв късмет за германския народ, че в най-страшните си времена, когато светът е виждал в него световния враг, е разполагал с такива литератори като Ерих Мария Ремарк, който, макар и в изгнание, е бил приятел на целия свят."  - Херман Кестен