Българска следа в полета до Марс

В космическия проект "ЕкзоМарс" има сериозна българска следа. Нашият Институт за космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ-БАН) е разработил специално оборудване, което е монтирано на изстреляните днес космически апарати. Става въпрос за устройство, което измерва радиацията – дозиметър. Уредът, носещ името "Люлин-МО", е продукт на нашата наука и вече се използва в проекта на Европейската космическа агенция и руската държавна корпорация "Роскосмос". Той се явява наследник на по-ранни разработки на българските учени.

Родната апаратура беше изстреляна в космоса малко преди обед днес от космодрума "Байконур" на борда на ракетата "Протон-М заедно със спътника Trace Gas Orbiter (TGO) и демонстративния десантен модул Schiaparelli. Първите данни от от нашия апарат трябва да бъдат получени на Земята тази вечер около полунощ, съобщи БГНЕС.

"Този дозиметър е по-различен от предишните с това, че има по-големи възможности и като диапазон на измерване, и като измерени параметри. Апаратът измерва дозите и потоците на космическа радиация. Тези данни са много важни, защото в космоса хората могат да поемат до 900 дни космическа радиация, преди да се достигне до допустимия праг за човешкия организъм", обяснява проф. Йорднака Семкова от научния съвет на ИКИТ-БАН.

Нашият апарат позволява измерването на най-тежките йони на галактичните и слънчевите космични лъчи, които са малки като състав, но с голямо значение и биологическата вреда от тях е много съществена. Точно това са очакванията от самия уред - да покаже какви са дозите космическа радиация.

Дозиметричният прибор "Люлин” нашите учени разработват още от 1986 г. Конкретно за апарата, който се включи в проекта "ЕкзоМарс”, разработката тече от три години и стойността му е няколко десетки евро. За сравнение аналогът в марсохода "Кюриосити”, изпратен до Червената планета от САЩ, се подготвя от екип от много учени през последните 15 години и струва над 1 млн. долара.

"ЕкзоМарс" не е единственият проект, по който работят в момента българските учени. В БАН се разработва и оборудване за Луната. Там отново се планира да стъпят хора и това ще стане още преди човекът да достигне до Марс. Тепърва предстоят пилотирани и автоматични полети към естествения спътник на земята. "В момента се работи по проект, който се нарича "Луна Глоуб”, по който работи Руската академия на науките. В следващите години наша апаратура ще полети и натам", посочи проф. Семкова.