Задачата пред финансовото министерство за съставянето на Бюджет 2025 ще бъде доста трудна, защото така разписани мерките първо, са недостатъчни, и второ, някой от тях могат да се погледнат като непопулярни и вредни за икономиката.
Това каза бившият министър на финансите Владислав Горанов в предаването "Метроном" на Радио "Фокус".
По думите му Финансовото министерство е направило тактическа грешка с това, че обявиха за разминаване между приходите и разходите в размер на 18 милиарда, и че това не е никакъв проблем, тъй като ще бъде предложен бюджет на 3%. Тук според него задължително е трябвало да се анонсират и мерките, които могат да доведат до тая консолидация от близо 12 милиарда. "В момента, в който се сложат мерките на масата, тогава може да видим дали действително е възможно да избегнем свръхдефицит в следващата година или не."
Според бившия финансов министър предлаганите увеличение на осигурителната тежест с 3% пункта, увеличението на минималната работна заплата
ще доведе до доста сериозен натиск върху пазара на труда и съответно до увеличаване на безработицата.
Владислав Горанов допълни, че според него това, което би могло да се направи, е Финансовото министерство да се откаже от тези увеличения на разходи, като възнагражденията на полиция, армия, висши училища, които все още не са влезли в сила и все още не са произвели действие. Според него е добре да се премахнат голяма част от диференцираните ставки на ДДС, като
вероятно няма да се мине без увеличение на ДДС.
Перфектната каша се заформи в публичните финанси като съчетание на политическа нестабилност и доста сериозно разминаване между приходите и разходите, каза още експертът. "Това бих предложил аз: по-добре е да се мисли за увеличение на косвените данъци, ако е неизбежно, отколкото да се засягат преки данъци, като през косвеното облагане справедливостта частично се възстанови. Тенденцията за развитие на икономиката в тази и следващите години е за минимални растежи, и като имаме предвид какво се случва в най-големите западни икономически партньори, примерно Германия, трябва да бъдем много внимателни да не поставим под риск и този крехък растеж, който се очертава в следващите години", обясни той и добави, че при взимане на нов дълг темпът на задлъжняване е страховит и рискът от увеличение на лихвите е доста сериозен. "Тогава вече ще говорим за дългова спирала."
Има риск от забавяне на приемането на България в еврозоната,
но той не е толкова свързан с политиците, смята още Владислав Горанов. "Склонен съм да се съглася, че в следващите месеци ще покрием и критерия за ценовата стабилност, което ще даде прозорец да поискаме изварден конвергентен доклад и да поискаме присъединяването на лева към еврозоната. И докато се опитвахме да се справим с критерия за ценовата стабилност, изпуснахме фиска. Ако както върви не успеем да внесем бюджет с 3% и изпуснем следващите 2-3 месеца да поискаме изварден конвергентен доклад, шансовете ни за скорошно присъединяване към еврозоната значително се ограничават", допълни той.