ООН осъди окупацията на Крим от Русия

Комитетът на ООН по правата на човека одобри резолюция, с която осъди "временната окупация" на Крим от страна на Русия и потвърди ангажимента на ООН към украинския суверенитет над полуострова в Черно море, предаде Асошиейтед прес.

Русия призова комитета да гласува против резолюцията, но тя бе приета във вторник със 73 гласа "за", 23 "против" и 76 "въздържал се". Резолюцията почти сигурно ще бъде приета с подобен брой гласове, когато бъде подложена на гласуване в Общото събрание на ООН следващия месец, отбелязва агенцията.

Документът призовава Русия да спазва своите международни задължения като окупираща сила, за предприеме всички необходими стъпки за незабавно прекратяване на злоупотребите срещу жители на Крим, незабавно да освободи всички незаконно задържани и да осигури безпрепятствен достъп на мисиите за наблюдение върху спазването на човешките права. Проекторезолюцията осъжда "злоупотребите, мерките и практиките на дискриминация срещу жителите на временно окупирания Крим, включително кримските татари".

Анатолий Викторов, който ръководи отдела по човешки права в руското МВнР, нарече резолюцията "политическа" и заяви, че жителите на Крим "са избрали да гласуват на исторически референдум за обединение с Русия". Известно е обаче, че ООН не призна този референдум за валиден. Според Викторов "проекторезолюцията напълно игнорира негативното влияние на действията на украинските власти върху жителите на Крим.

Американският посланик в ООН Саманта Пауър заяви, че нарушенията на човешките права в Крим за "наистина безсрамни". От началото на руската окупация, посегателствата върху правата на човека в Крим рязко се увеличават, включително грубо погазване на свободата на изразяване, мирното събиране на граждани, религиозните и верските права.

Реакцията на Кремъл

В отговор на решението на ООН руският президент Владимир Путин подписа указ, с който обявява, че страната му няма да се присъедини към Международния наказателен съд и ще оттегли подписа си под Римския договор, чрез който бе основан този международен съдебен орган, съобщиха световните агенции. В указа си Путин възлага на руското министерство на външните работи да информира ООН за това решение.

Москва подписа договора през 2000 г. , но така и не го ратифицира. МНС е международна наказателна съдебна институция, която има задачата да съди лица, обвинени в престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

В изявление на руското външно министерство се казва, че "МНС не е оправдал възлаганите на него надежди и не е станал независим орган на международното правосъдие", предаде ТАСС. Посочва се също "неефективната и едностранчива работа на съда в разглежданите от него дела". Руското министерство припомня, че за 14 години работа МНС е произнесъл само 4 присъди, а е похарчил над 1 милиард долара.

Според Москва показателно за работата на съда на ООН е отношението му към събитията от август 2008 г., когато Русия и Грузия водиха кратка война. Тя обвинява МНС, че се е фокусирал основно върху предполагаемите престъпления, извършени от южноосетинските милиции и руските военни в Грузия, а е премълчал престъпленията, извършени от грузинските военни, посочва Франс прес.

В края на януари тази година МНС обяви, че започва разследване на руско-грузинската война от 2008 г. Съдът разследва и проевропейския бунт на Майдана в Украйна и конфликта в Източна Украйна, за който Москва е обвинявана в подкрепа на проруските сепаратисти. По-рано тази седмица съдът публикува изявление, че смята Русия и Украйна за замесени във въоръжен конфликт и Крим за окупирана територия, припомня ДПА.

Русия анексира Крим през 2014 г. след масовите протести в Киев, които свалиха от власт тогавашния проруски президент на Украйна. Конфликтът в Източна Украйна между проруските сепаратисти и правителствените сили отне живота на над 9500 човека.

Независимо от мирните дговорености, подписани в беларуската столица Минск през 2015 г., които първоначално помогнаха за спиране на въоръжените сблъсъци, такива все още има.