Посланикът на Иран: Реформите в Сирия не може да стават чрез оръжие

Посланикът на Ислямска република Иран Абдуллах Ноурузи е доктор по политология, магистър по международни отношения, бакалавър по биология. В България е акредитиран през май 2013 г., като смени предишния посланик Голамреза Багери. Преди това Наурузи е бил посланик в Швеция, акредитиран посланик в Исландия и Латвия и генерален консул на Иран в Мумбай - Индия, заемал е и други високи длъжности в иранското външно министерство. Женен е и има три деца. 

Ваше Превъзходителство, след встъпването си в длъжност новият президент на Иран Хасан Рохани призова Запада да изостави "езика на санкциите", какви са очакванията ви за развитието на страната при неговото управление?

Правителството на Рухани продължава работата на по-предишното правителство на президента на Иран Хатами. Със сигурност ние ще разширим нашите отношения със Запада, имайки предвид независимостта на двете страни. Западът е важен за нас, и ние сме важни за Запада.

Добре, но от гледна точка на ситуацията в Сирия в момента не се ли поражда противоречие – от една страна, да се защити Сирия, а от друга – да се подходи с позитивно отношение към действията на Запада?

Въпросът за Сирия не е въпрос, който съществува между нас и Запада. Това е световен въпрос. В момента светът е толкова малък, че когато съществува един конфликт, една война, не можем да го ограничим само в региона, този конфликт вече обхваща целия свят. Естествено, регионът е от огромно значение. Става дума за Близкия изток – това е един много важен регион. Така че светът трябва да вземе някакво решение за Сирия и в тази връзка ние нямаме никакви неразбирания със Запада.

Онова, което се усеща като недоразумение между нас и Европейския съюз във връзка със Сирия, са погледите, които имат двете страни върху бъдещето на Сирия. Ние не вярваме, че реформите в една демократична държава, която има легитимно правителство, могат да се случват чрез оръжие.

Да, освен това Рохани казва, че силова намеса в Сирия би подхранила екстремизма и тероризма. На практика какво се очаква от Иран в сирийския конфликт?

Това, което ние в момента продължаваме и вършим и което сме изразявали преди – ние защитаваме и подкрепяме легитимното правителство на Сирия. В същото време съществуват други правителства, които подкрепят тероризма.

Да, вече се твърди, че ако Западът атакува Сирия, всъщност ще подкрепи "Ал Кайда". Смятате ли, че има платени терористични групировки, които стоят зад конфликта в Сирия?

Смятам, че онези, които в момента са вдигнали оръжие срещу правителството, не са сирийският народ. В момента сте свидетели и на протести в България и виждате народа в протестите, но ако тези протести вървят към насилие, вече няма да бъдат протести от страна на народа. Защо? Защото във вашите закони вече има определение за това как трябва да бъдат оформени исканията на хората. Същото е и в Сирия – има закон, който определя как хората могат да вземат решение за себе си, и това са изборите.

Какво се променя за Иран след приемането на "Хизбула" в "черния списък" на Европейския съюз?

Това как Европа или Европейският съюз гледа към "Хизбула" от наша гледна точка не е най-важното. Ние смятаме обаче, че осъждането на "Хизбула" не беше правилно.

Относно избирането на Хасан Рохани за президент на ислямската република, смятате ли, че той може да отвори нова страница за Иран да бъдат свалени санкциите срещу страната и в същото време иранските жени да получат повече права?

Със сигурност изборът на народа, в резултат на който беше избран Рохани, е бил заради това (да бъде по-отворен към Запада – бел. авт.) Ако обърнете внимание на онези, които участваха на изборите, другите претенденти за този пост, ще забележите, че хората са избрали точния човек, който иска точно това, което вие изразихте. Външният му вид е като на религиозно лице (президентът в Иран е и религиозно лице), но хората обърнаха внимание повече на това, което той говори, на същността на неговите изказвания.

За да покаже и промяната в отношението към жените, виждате, че за първи път в нашата история външното министерство на Иран избра една дама за свой говорител. Трябва също да кажем, че над 65% от студентите, които влизат в нашите университети в момента, са жени. Така че можем да кажем, че жените присъстват във всички области и позиции в нашата държава.

Изборът на Рохани за външен министър показва намерението на президента да извърши промяна в международните дела. Според вас какви са стъпките за реализирането на тези намерения?

Това е едно много добро действие за съдействието и за общата работа със Запада. Това обаче не означава, че ние вървим в прегръдката на Запада. В момента живеем в свят, в който всеки регион има своето значение.

Важно е аз как разговарям с вас. В една среща с вас мога да бъда много агресивен, но мога да бъда и много спокоен. Азариф е спокойният човек.

Промениха ли се отношенията между България и Иран една година след атентата в Сарафово и след косвените обвинения към Иран?

Не смятам, че изобщо са съществували някакви обвинения спрямо Иран и нямам информация за косвени обвинения към Иран.

Е, от израелска страна имаше такива косвени обвинения…

Това са лични позиции. Аз лично смятам, че нашите отношения с България вече са по-добри, отколкото са били в миналото, и се развиват. Мога да посоча като пример подписването на меморандум между двете правителства в областта на спорта. Това е най-добрият пример за отношенията между две държави.

Казвате в интервю, че "Хизбула" нямат нищо общо в атентата в Сарафово. Какви са според вас причините точно "Хизбула" да бъде атакувана и атентатът да бъде извършен в България, където до момента не е имало никаква терористична дейност?

Според мен този въпрос има нужда от по-развито обяснение. По-подробно обяснение за това кой е избрал България като място за атентата и какви цели са били следени. Моето мнение може да има различни тълкувания.

Може от една гледна точка да се каже, че България има една по-дълга история на присъствие на евреите. По тази причина някой е смятал, че страната е подходяща за замърсяване на името на "Хизбула", но аз не виждам никакви ползи за организацията да направи този атентат тук.

Ще ви дам един пример. Америка в момента заявява, че червената линия, която поставя, за да бъде нападната Сирия, е използването на химическо оръжие. От друга гледна точка вече над година терористите, говорим за тези, които се наричат опозиция, питат, защо никой не осъществява военна намеса в Сирия. Логичният въпрос е ако някой дойде и премине тази червена линия, дали това е в полза на сирийското правителство или на терористите?

Ако някой иска да осъди "Хизбула" и да каже на Европейския съюз, че е терористична организацията, и ЕС задава този въпрос: "Но "Хизбула" нищо не е направила в държавите от съюза", така че когато някой дойде и направи терористичен акт, дали това е в полза на "Хизбула" или в полза на другата страна.

Имате предвид Израел... Коя е другата страна?

Израел.

Връщам ви в началото на отговора на този въпрос, казахте, че по-подробно обяснение трябва да се даде за това кой е избрал България? Израел ли имате предвид?

Вижте, аз не мога да обвиня никого. Аз само мога да покажа знаците. Считам, че всяко действие има полза за някого. В този момент виждат, че единствената полза от това действие е за Израел.

Щом намеквате, че зад атаката стои Израел, какви са ползите за израелската страна?

Вижте, "Хизбула" в момента е основната единица от съпротивата срещу Израел. Израел с всичките си сили нападна Южен Ливан и "Хизбула" успя да удържи позициите си в продължение на 22 дни.

Въпросът на Израел е как да отслаби позициите на "Хизбула". Как става това, става, когато някой замърси лицето на "Хизбула" пред света и това води до отслабването на организацията. В миналото много от помощите на Европа отиваха към "Хизбула", а сега ще бъдат ограничени.

Фокусът на Израел към "Хизбула" означава ли, че "Хамас" в момента е с по-слаби позиции?

Всяка една от организациите, която споменахте, има своето специално място и не може да се направи сравнение между двете. Едното движение е извън окупираните територии ("Хамас"), а другото е в окупираните територии ("Хизбула"). Може би като едно сравнение може да се посочи, че едно движение от страна на "Хамас" вътре в окупираните територии може да има стойност като едно голямо действие от страна на "Хизбула" извън тези територии. Затова не трябва да бъдат сравнявани.

Как виждате развитието на отношенията между България и Иран оттук нататък? Предвиждате ли големи инвестиционни проекти по подобие на други близкоизточни страни?

Иран гледа на България като на една много важна държава. България е входната врата на Иран към Европа. Европа има огромна нужда от енергийни ресурси. Ние сме един от основните енергийни производители в света. Напоследък се разбра, че Иран е на първо място по ресурси от природен газ в света. Освен това транзитът става в региона от България през Иран.

Така че от тази гледна точка България е много важна за Иран. Дори и да не правим никакви инвестиции в България, тази важност си остава. Може би една арабска държава, която е отдалечена много от България, има смисъл да прави инвестиции в страната. Тъй като ние (като държави) сме близо една до друга, сме важни един на друг и отношенията ни ще се развиват.

Иран има и намерение да инвестира в две важни области в България. Това са енергетика и транспорт. Става дума за инвестиции в областта на наземния и въздушния транспорт.