Бъдещето пред Бербатов - смяна на отбора и завръщане в националния тим?

Бербатов е на път да напусне Манчестър Юнайтед през лятото. В това са категорични почти всички английски медии днес.

Причината е пресконференцията на Сър Алекс Фъргюсън от вчера, в която той най-после призна, че 31-годишният българин е недоволен от това, че не получава повече шансове за изява и пътищата им може да се разделят през лятото.

Евентуалната продажба на Бербо трудно може да се приеме като изненада предвид перипетиите му на "Олд Трафорд" в последната година.

На 19 март 2011 година той влиза като резерва в мач от английската Висша лига срещу Болтън и две минути преди края вкарва единственото попадение за успеха на "червените дяволи" с 1:0.

Голът е под номер 19 за него в шампионата и въпреки, че до края на сезона той успява да запише още един гол и да стане голмайстор в Премиършип заедно с Карлос Тевес, оттогава до днес Бербатов започва като титуляр в едва седем мача на Юнайтед в английското първенство.

За тези седем мача той бележи седем гола, но продължава да е четвърти избор в атаката след Уейн Рууни, Хавиер Ернандес и Дани Уелбек и докато класата, и головия нюх на Рууни са добре известни, показателите на Чичарито и Уелбек в никакъв случай не са по-добри от тези на българина.

В последната година мексиканецът се е разписвал 11 пъти в Премиършип, а новоизлюпеният английски национал - шест, с един по-малко от Митко, като през този сезон Уелбек е бил титуляр в два пъти повече мачове от него.

За решението на Сър Алекс да не разчита на българина и за това дали е прав или не може да се разсъждава на дълго и широко, но е факт, че треньорът има последната дума и с успехите на шотландеца в последния четвърт век трудно може да се спори. Доколко обаче е прав да иска от своите играчи да се оттеглят от националните си отбори, за да се концентрират върху изявите си за Юнайтед, е друг въпрос.

Факт е, че през 2004 година, преди още да е навършил 30 години, от националния тим на Англия се оттегля Пол Скоулс, а три години по-късно това прави и Райън Гигс, като за причина за своето решение и двамата изтъкват, че искат да се концентрират върху изявите си за Юнайтед.

Въпреки че Гигс се отказва от националния отбор на Уелс на 33-годишна възраст, след дебюта си на международна сцена в контрола с Германия през 1991 година, в следващите девет години той не играе в повече контроли на тима, след което пропуска още осемнайсет приятелски срещи.

Причината за това е политиката на Фъргюсън да не пуска играчите си за контроли, а по-рано тази година се появиха и информации, че мениджърът е попречил на Гигс да поеме Уелс след смъртта на Гари Спийд, въпреки че футболната асоциация на страната е била готова да му позволи да съвместява треньорската си работа с изявите си в Юнайтед.

На 13 май 2010 година Бербатов последва примера на Скоулс и Гигс и обяви отказването си от националния отбор на България, но отказа да разкрие основна причина за решението. Няма как обаче оттеглянето му да не наведе на мисълта, че шотландският специалист отново е имал пръст в решението на нападателя да сложи край на международната си кариера, и то на същата възраст, на която това стори и Скоулс - 29 години.

Последвалият сезон на Бербо в Юнайтед безспорно бе най-успешния в кариерата му, като той успя да вкара исторически хеттрик срещу Ливърпул, както и рекордните за чужденец пет гола във вратата на Блекбърн. В края на сезона той можеше да се похвали и със споменатото голмайсторско отличие, но изявите му вече бяха започнали да стават все по-спорадични.

Междувременно, нещата в изоставения от Бербатов национален отбор далеч не бяха розови, меко казано, и България записа може би най-срамния квалификационен цикъл в своята история. В отсъствието на голмайстор номер 1 на страната за всички времена, "лъвовете" реализираха едва три гола и се закотвиха на последното място в групата си.

В последствие "трикольорите" записаха и антирекорд в ранглистата на ФИФА, където се смъкнаха до 88-то място след страни като Кабо Верде, Буркина Фасо, Хаити и още много други, които няма смисъл да изброяваме.

След като през този сезон Бербатов продължи да записва повечко игрови минути за Юнайтед най-вече в Карлинг къп и срещу отбори като Уигън и Оцелул, светлият лъч се появи в средата на февруари, когато той обяви, че ако получи покана от новия селекционер Любослав Пенев, би помислил за евентуално завръщане в националния отбор.

Такава той несъмнено ще получи, но от него зависи дали ще реши да помогне на младите си колеги в трудната квалификационна група за Мондиал 2014, в която не липсват и отбори като Дания и Малта, чиито врати вече е поразявал, а рекордният му 48-ми гол с фланелката на "лъвовете" падна именно срещу островната държава.

Колкото до бъдещето му в Манчестър Юнайтед то на пръв поглед изглежда ясно. В интервю за United Review миналата седмица Бербатов сподели, че изпитва болка от това, че е предимно зрител в мачовете на клуба си и въпреки очакваното продължаване на договора му с още една година, той едва ли ще се върне в сметките на Сър Алекс в близко бъдеще.

Всичко сочи към напускане през лятото, като дори вече започнаха да се спрягат и суми от рода на 5 милиона паунда, които изглеждат малко странни на фона на рекордните 30 милиона, платени за него преди по-малко от четири години.

Така можем да очакваме завръщане на Бербатов в националния отбор и преминаването му в друг отбор през лятото. Това със сигурност ще има голям принос за играта на българина. Най-важното за един футболист е той да се чувства ценен на терена и това ще трябва отново да доказва българина, въпреки че го е правил многократно.