Българският футбол загуби своето достойнство

26 юли 2012 година, около 23:50, главния рефер на срещата между ФК Сараево и Левски дава последния съдийски сигнал, с което слага край на българското участие в Европа за тази година. Край на най-краткото, безлично и тъжно участие, ако не в историята на българския футбол изобщо, то поне в последните 15 години.

Само преди малко повече от седмица Левски и ЦСКА бяха изявени фаворити срещу скромните и безпарични тимове на ФК Сараево и абсолютния дебютант в Европа Мура, Локомотив Пловдив се надъхваше за подвиг срещу Витес, а в Разград бяха сигурни, че имат силите да се справят с Динамо Загреб. Всичко това се оказа самозаблуда, самозаблуда, в която тънем от години и от която трябва да излезем час по-скоро.

В края на месец юли 2012 година България остана без представители по всички фронтове на европейските надпревари още преди реално да е започнал футболният сезон. Българските тимове приключиха с най-важните си мачове още преди да са ги започнали, приключиха тогава, когато големите отбори от Стария континент, към които уж се стремим, тепърва започват своята подготовка.

Вторият квалификационен кръг и на двата турнира се оказа непреодолима бариера за родните клубове, а напред продължиха отбори от Словения, Словакия, Финландия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Ирландия...да продължавам - мисля, няма смисъл.

Да кажем, че българския футбол е достигнал дъното е банално, вече изтъркано, нещо, което отдавна си знаем. И въпреки това всяко лято се залъгваме с нови надежди. Стряскащ до ужас обаче е фактът, че на фона на днешния ден, дори миналогодишният провал в Европа изглежда като нещо позитивно. Преди 12 месеца Литекс се поздрави с две победи над черногорския Могрен, а Локомотив София, макар и с кански усилия, успя да отстрани Металург от Скопие и да извърти две равенства с полския Шльонск. ЦСКА записа равен със Стяуа, а Левски...Левски поне отпадна в третия предварителен кръг и то с дузпи.

Сега да се говори за коефициенти, класирания и групи няма смисъл. Българските тимове с лека ръка загубиха коефициента, който бяха трупали година по-година, тотално лишиха от надежда някой, че могат да влязат в някакви групи. А снощи, снощи, като не остана друго, загубиха и своето достойнство.

За "сините" сезонът започна твърде розово и оптимистично - солиден спонсор, млад амбициозен специалист, гръмка селекция. На порутения "Асим Ферхатович" обаче всичко това се сгромоляса. Да се говори за спортно-технически достойнства е трудно, а и няма смисъл. У "сините" липсваше всякаква идея  как да противодействат на своите противници. За два мача така и не разбрахме откъде ще дойдат грешките в тази уж слаба босненска защита, която допусна цели шест гола от малтийския Хибърнианс. Скромният отбор от Сараево обаче игра на върха на своите възможности и това бе достатъчно да бъде елиминиран Левски. За сравнение - ден по-рано на същия стадион Марибор победи шампиона на тази страхотна футболна сила Босна и Херцеговина Железничар с 2:1 и като цяло не срещна никаква съпротива, елиминирайки го с общ резултат 6:2.

А Левски за втора поредна година лиши феновете си от това, за което най-много мечтаят - мачовете в Европа. Да и на по-големи отбори се случва да отпадат от скромни състави, нормално, такъв е футболът. Но при Левски това вече не е прецедент. Успехите срещу Олимпик Марсилия, Удинезе, Киево, Лацио и Спортинг вече избледняха много и все повече заприличват на далечен и позабравен сън. А реалността е жестока. Реалността е Тампере, БАТЕ, Жилина, Дебрецен, Спартак Търнава, а вече и ФК Сараево.

Отпадането на ЦСКА не е по-малко шокиращо и срамно. Едва ли имаше много хора, които в действителност вярваха, че каквото и да е положението при "армейците" те ще отпаднат от словенския дебютант, тресящ се от финансови проблеми и неуредици. Чудото обаче стана и след Баку, симпатичният отбор с вафлено име, се подигра и с ЦСКА.

Всъщност подигравката бе от страна на ръководните фактори в клуба и краха в Европа бе логична последица от тяхното безхаберие през последните месеци. Безхаберие довело до там, че Стойчо Младенов да разполага с 13 полеви футболисти за един от най-ключовите мачове от сезона. "Червените" на няколко пъти през годините се измъкваха в подобни на вчерашната ситуации - срещу Хайдук Кила и Омония, но снощи се видя, че и от прословутия "армейски" дух за победа не е останало нищо.

Съдбата на Локомотив Пловдив пък изглеждаше предопределена още при жребия, особено след слабото представяне в контролите през лятото и множеството проблеми със селекцията. В Ловеч обаче Емил Велев и неговите момчета дадоха всичко от себе си, бориха се буквално до последната минута и изненадаха приятно мнозина. Между първата среща и реванша обаче Константин Динев реши да се надсмее над половин Пловдив. Логичното се случи и "смърфовете" напуснаха закономерно Европа.

Единственият светъл лъч за родния футбол бе на път да дойде от Лудогорец. Липсата на опит и късмет обаче лишиха България от поне един евроучастник минимум в плейофа на Лига Европа, а с оглед на играта срещу Динамо и следващия съперник - вероятно и по-далеч.

Ивайло Петев отново показа, че е сглобил отличен отбор, който направи добра подготовка и надигра Динамо Загреб, както в Разград, така и в хърватската столица. Поне до 60-та минута. И аха Лудогорец да се класира...ала във футбола "аха" няма. В 98-та минута на "Максимир" зловещия удар на Домагой Вида с глава потули в мрак единствената искрица надежда, която очевидни имаше България в Европа тази година.

Жалко, мрачно, пусто...сега остават "епичните" битки по родните терени, нападките и скандалите, оплюването на съдии и празните трибуни...но няма как - животът си върви и футболът в Европа продължава, дори и без нас. Че реформи трябва да има се говори от години, но да ги започне - няма кой. Така че най-доброто, което можем да направим е да осъзнаем нивото, на което се намираме и да бъдем реалисти.

Да бъдем реалисти, че сме далеч от големите, че от нашата черга вече са тимовете от Босна и Словения, Финландия и Молдова и борбата за съществуването ни в турнирите под егидата на УЕФА, поне в близките години ще бъде с тях. Доказа ни го и националният тим, който успя да загуби от Уелс насред София и стигна последното място в своята група на европейските квалификации и от който наесен чакаме нови "подвизи". Погледнем ли реално на нещата поне ще си спестим срама и унижението.