На днешната дата големият български футболист Георги Аспарухов-Гунди щеше да навърши 68 години. Неговият живот обаче приключи неочаквано в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня. С него си отиде и Никола Котков.
Днес много хора ще почетат своя любимец в знак на уважение към човек, който в годините, в които не цената е определяла важността на един футболист, бе спечелил сърцата на всички българи. Тогава, независимо на кой отбор са симпатизирали, хората са го харесвали. Обичали са да гледат неговия футбол, начина, по който се носи по терена и искрената му усмивка.
На 30 юни 1971 г. цяла България е смразена от смъртта му. На поклонението на Гунди и Котков, състояло се на стадион "Герена", се стичат стотици хиляди хора. Любовта и мъката им са искрени и никакви футболни и партийни пристрастия не могат да ги потиснат.
Днес Гунди щеше да бъде на 68 години. Но щеше ли той да бъде така обичан, както е бил преди години? Едва ли. Новото поколение футболни запалянковци обичат да пеят песни срещу него. Обичат да напомнят как и защо е умрял. Това е част от модерния футболен фолклор. А сърцата на съвременниците на Гунди всеки път се свиват, когато слушат безумните рефрени на агитките.
Като изключим феновете на "Левски", за които Гунди е легенда, другите запалянковци забравят или никога не са знаели, че преди не чак толкова много години Георги Аспарухов е бил обичан от българите. Защото е играел красиво, защото е бил с добро сърце. Защото съотборници и противници са се учели от него.
Гунди е един от малкото български футболисти, отбелязали гол на Англия на "Уембли" за националния ни отбор. И е единственият, вкарвал на титулярния състав на Англия на "Уембли". През 1999 г. Гунди е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за XX в.
Сухата статистика за постиженията на Георги Аспарухов е нещо, което всеки може лесно да открие. Спомени и уважение обаче не се добиват. Днес много българи ще почетат своя приятел, съотборник и идол. Ще си спомнят за него. На 30 юни тази година се навършват 40 години от смъртта на Гунди и Котков. Тогава България отново ще си спомни за нелепата смърт на двамата футболисти.
Съдбата на легендата Гунди е неизбежна. Той е бил обичан, отишъл си е твърде млад и завинаги е останал велик. Просто е нямал възможност да се провали, да стане слаб, да стане скандален. Останал е на върха.